Предполагам, че това се получава, когато човек пише в единайсет и петдесет през нощта
18 септември 2007 — ghibliЖивотът е странен.
Това нямам представа защо го написах, но пък е вярно, така че го оставям.
Иска ми се да напиша нещо, но нямам представа какво. Цял ден ми се иска; вместо това чета разни блогове и откривам неща, които бих написала, но някой вече е написал преди мен.
Любовта ми към тетрадките, тефтерите и хартията е само едно от тях.
Преструвам ли се, като пиша тук? (лош въпрос, няма как да знам отговора)
Понякога ми се иска да си поговоря с някого за нещо, което ме интересува, но на живо, защото по интернет не е същото.
Когато става въпрос за общуване, аз си имам черупка. Понякога излизам от нея.
19 септември 2007 в 10:40 am
Знаеш, че винаги съм насреща. Няма значение в колко часа.
19 септември 2007 в 10:44 am
Излизай по-често - има какво да (по)кажеш! А и улеснява другите, когато и те се борят с черупки разни… :-)
Така де, разбирам страстта към изписване на хартия и толерирам безпричинното писане по всякакви носители. Това не ми пречи да роптая срещу графоманията, разбира се ;-) .
19 септември 2007 в 12:00 pm
Благодаря, и на двамата :)
19 септември 2007 в 2:42 pm
Аз само искам да се присъединя, а също и да попитам дали sublimeswine не е Любимеца. Заради летящия прасчо това :)
19 септември 2007 в 5:43 pm
Ако се окаже Любимеца, има моето вечно обожание :) Но подозирам, че личността му ще си остане завинаги скрита от нас, и някак не ми се вярва… Но е подозрително, много подозрително! Така че сега топката е у sublimeswine!
19 септември 2007 в 10:10 pm
Уви, ще трябва да ви разочаровам, колкото и да ме блазни мисълта за вечното обожание :-). Мисля че Гибли в крайна сметка ще се сети коя съм, макар че сме се виждали рядко и предимно по работа ;-)… О, и веднъж в една сладкарница… а като се замисля, веднъж и на един концерт.
Дали все пак няма да намажа мъничко обожание, пък макар и само заради летящото прасе? :-D
19 септември 2007 в 10:21 pm
Е аз те знам коя си (казано със зловещ тон, муахахаха!), но си помислих (и тайно се надявах), че може през цялото време да си била Любимеца ;) Но явно така и няма да разберем кой е той… тя… то…
А иначе разбира се, че намазваш обожание :)
19 септември 2007 в 10:44 pm
Хм…и аз толкова обичам тефтерите, тетрадките и хартията и тъкмо снощи към единадесет и нещо си мислех това, докато четях една книга на Пол Остър, където ставаше въпрос за един човек, който влиза в книжарничка и си купува специална испанска тетрадка. Освен това, съвпъденията продължават значи - книгата ми я даде една приятелка, която си я купила преди година и аз започнах да я чета вчера, сиреч 18 септември, а действието на самата книга започва да се развива точно тогава!
19 септември 2007 в 11:00 pm
Привет, интересно е това с книгата :) А любовта към тетрадките е една от онези мании, които правят живота по-хубав.
19 септември 2007 в 11:48 pm
Животът е предопределен да е странен. И телефоните понякога вършат чудеса като се наберат. А за тетрадките тефтерите и хартията ще имаш вечната ми подкрепа.
19 септември 2007 в 11:52 pm
И моята. А днес си мислех какво ли ще е ако измислят машини, които да създават книги и текстове вместо хората. Ще остана без работа :(