Предполагам, че това се получава, когато човек пише в единайсет и петдесет през нощта

Животът е странен.
Това нямам представа защо го написах, но пък е вярно, така че го оставям.
Иска ми се да напиша нещо, но нямам представа какво. Цял ден ми се иска; вместо това чета разни блогове и откривам неща, които бих написала, но някой вече е написал преди мен.
Любовта ми към тетрадките, тефтерите и хартията е само едно от тях.
Преструвам ли се, като пиша тук? (лош въпрос, няма как да знам отговора)
Понякога ми се иска да си поговоря с някого за нещо, което ме интересува, но на живо, защото по интернет не е същото.
Когато става въпрос за общуване, аз си имам черупка. Понякога излизам от нея.