Пловдив, нощта на музеите и следващия ден

Прекарах два прекрасни дни в Пловдив. Всъщност, по-малко, но за мен са си пълни два дни. Разказът не е интересен, предупреждавам :)

Бог да благослови упойката

Тази сутрин трябваше да ми режат венеца. Отидох както подобава на заколение - със свито сърце, и след като изтърпях моментната болка от инжектирането на упойката, зачаках ужасЪТ. Страшното обаче така и не почна, не усетих буквално нищо, а понеже все още ме държи - и в момента не усещам нищо.
Рекох да постна колко съм щастлива от развитието на историята преди да премине ефектът на благословената субстанция. После като ме заболи ще чета и ще си спомням.

П.П., няколко часа по-късно: да ми се не види и наивността, с която съм го писала това, но както и да е. Да живее и кафетинът.

Плусквамкакво?

Току-що научих, че не само японците си имат странни думи. Ние си имаме плусквамперфект. Което всъщност е наименованието на едно глаголно време (ех, развалих мистерията), но поражда желанието да тръгнеш с камера по улиците и да питаш хората дали го правят*. Плусквамперфекта това.

(*Любима гавра от “Ку-ку” - поправиха ме - навремето)

Последиците от youtube и Hairspray

Напоследък забелязвам, че вече не ми стига търпението да гледам кратки флаш филмчета с неизвестна дължина и без да мога да прескачам до който момент искам. Има някакво чувство на неизвестност, което ме гризе отвътре - колко ще се точи това? - дори когато филмчето е забавно, което вече е страшното :)

***

Между другото, Hairspray (Лак за коса) всъщност е много забавен (и даже се изкушавам да кажа “хубав”) филм, противно на трейлъра си. Грабва още от първите секунди и на места се смяхме с глас. Има и Джеймс Марсдън във второстепенна роля, сякаш създадена за него (усмивката, усмивката!), много песни и танци (учудващо приятни за слушане и гледане, а негърското трио направо беше от друг свят) и доста забавни майтапи и не, не говоря за Джон Траволта в ролята на дебела жена. Но за трейлъра трябва да накажат някого, защото създава съвсем погрешно впечатление за филма.

Предполагам, че това се получава, когато човек пише в единайсет и петдесет през нощта

Животът е странен.
Това нямам представа защо го написах, но пък е вярно, така че го оставям.
Иска ми се да напиша нещо, но нямам представа какво. Цял ден ми се иска; вместо това чета разни блогове и откривам неща, които бих написала, но някой вече е написал преди мен.
Любовта ми към тетрадките, тефтерите и хартията е само едно от тях.
Преструвам ли се, като пиша тук? (лош въпрос, няма как да знам отговора)
Понякога ми се иска да си поговоря с някого за нещо, което ме интересува, но на живо, защото по интернет не е същото.
Когато става въпрос за общуване, аз си имам черупка. Понякога излизам от нея.

13.09.2007

Вчера, 13 септември 2007 (по съвместителство ден на програмиста), се случи невероятното - снимах се за документи и се харесах. О_О

След това се записах в университета с помощта на любимия, който беше там да ми държи ръката (посягаща към спусъка за бомбата, която да превърне в кратер това място с все заблудената му администрация). Почваме занятия на 17-ти. Но няма програма, така че всъщност ще почнем като излезе програмата. Кога ще излезе? Ами тия дни, проверявайте в сайта…

След това бяхме на кръчма за посрещане на Лили, която се върна от Норвегия. Подарихме й една малка синя мишка за хващане на снимки, която изглежда много се хареса на оня край на масата, а тя ни подари монети - страхотни са, с дупка по средата и могат да се носят като медальони (тя си носеше една така). “Джепето” на Алабин печели точки; имат автомат за четки за зъби в тоалетната, а храната не е лоша. Хубаво беше да се видя с някои хора.

След това срещнахме и Дарк. Тоест срещнахме един дългокос брадат слаб тип, който се оказа Дарк (кълна се, че е станал още по-висок). Издебна ни както се бяхме награбили… да хм :) @}->–

Като цяло хубав ден.

Lamento della ninfa (amor)

Гледах (отново) Comme une image (много добър филм), след което си намерих част от музиката на едно видео и не мога да спра да я слушам. Видеото е с картини, основно на John William Waterhouse, по който повод си спомних колко обичам този стил. И вместо да изпиша по един пост за всяко от тези неща (филмът, Монтеверди, прерафаелитите), реших просто да го пусна тук:

Моите 200

И аз като една жаба да вдигна крак :) Видях го на сто места, но след като и Морви писа, не мога да остана по-назад :Р С някои от точките не съм съгласна и най-нагло съм ги задраскала:

1. Да почерпиш цялото заведение
2. Да плуваш с делфини в открито море
3. Да изкачиш връх (само Черни връх, но пак се брои!)
4. Да караш Ферари пробно
5. Да си посетил голямата пирамида в Гиза отвътре
6. Да си държал тарантула в ръката си
7. Да си бил с някого на свещи в банята (вероятно който е писал това не е имал предвид спрян ток, но нейсе)
8. Да кажеш “Обичам те” и наистина да го мислиш (@}->–)
9. Да прегърнеш дърво
10. Да направиш стриптиз (трябва повече да се упражнявам)
11. Бънджискок
12. Да посетиш Париж
13. Да изживееш буря в открито море
14. Да вилнееш цяла нощ и да посрещнеш изгрева (усещането е много странно, все едно светът е нещо отделно от теб)
15. Да видиш северното сияние
16. Да посетих спортно събитие на огромен стадион
17. Да се качиш на кулата в Пиза
18. Да посадиш собствени зеленчуци и да ги хапнеш
19. Да докоснеш айсберг
20. Да спиш под открито небе
21. Да смениш бебешки пелени
22. Да се возиш на балон
23. Да наблюдаваш метеоритен дъжд
24. Да се напиеш с шампанско
25. Да дариш с добра цел повече, отколкото можеш да си позволиш
26. Да наблюдаваш нощното небе през телескоп
27. Да избухнеш в смях в неподходящ момент
28. Да участваш в побой (като малка)
29. Да спечелиш при конни надбягвания
30. Да се оттървеш от работа без наистина да си болен
31. Да поканиш непознат на среща
32. Да участваш в битка със снежни топки
33. Да си снимаш задника на ксерокса в работата
34. Да се изкрещиш силно колкото можеш
35. Да държиш агънце в прегръдките си (яренцата на село. невероятни са)
36. Да изживееш някоя своя тайна фантазия
37. Да плуваш гол в полунощ
38. Да плуваш в ледено студена вода
39. Да проведеш истински разговор с просяк
40. Да наблюдаваш слънчево затъмнение (онова през 1999-та)
41. Да се возиш на високоскоростно влакче
42. Да биеш дузпа
43. Да се справиш със задачите от три седмици в три дни (обикновено така “уча”)
44. Да се танцуваш като откачалка, без значение кой те гледа (това уви не го мога)
45. Да говориш цял ден с чужд акцент (нито пък това)
46. Да посетиш родното място на някои от дедите си (предполагам, че се имат предвид от пра-баба и дядо нататък, така че не)
47. Да си наистина щастлив в собствения си живот, било то и само за момент
48. Да имаш два харддиска в компютъра си (това пък какво му е толкова жизнеопределящото?)
49. Да посетиш всички окръзи на страната
50. Да си харесваш работата във всяко отношение (да речем, че сегашното ми занимание да превеждам е много близо до това, но не го възприемам като “работа”)
51. Да се погрижиш за някой, който е пиян
52. Да притежаваш достатъчно пари според собствената си преценка (не, едва ли ще ми се случи някога…)
53. Да имаш откачени приятели
54. Да танцуваш в чужбина с непознат
55. Да наблюдаваш китове, които са на свобода
56. Да откраднеш табела от улицата
57. Да пропътуваш далечна държава на стоп и с раница на гърба
58. Да участваш в демонстрация (два от протестите за Странджа)
59. Да опиташ freeclimbing (ако изпълненията с катеренето по скалите като малка се броят)
60. Да излъжеш държавен служител в чужбина, само за да не се набиваш на очи
61. Да се разхождаш в полунощ на плажа
62. Да скачаш с парашут
63. Да посетиш Ирландия
64. Да страдаш от любовна мъка по-дълго, отколкото е била самата връзка
65. Да ядеш в ресторант на маса с непознати (стараехме се да не се забелязваме двете групи)
66. Да посетиш Япония
67. Да вдигнеш гирички, тежащи колкото теб самия (как си го представяте това?!)
68. Да издоиш крава.
69. Да направиш азбучна листа на всичките си CD-та, касети
70. Да се представиш като известна личност
71. Да пееш на караоке
72. Да прекараш един цял ден в леглото, просто ей така (да живее мързелът, това велико достояние на човечеството)
73. Да позираш гол пред непознати
74. Да се гмуркаш с кислородна бутилка
75. Да правиш секс на фона на Bolero от Ravel (изтъркано, изтъркано…)
76. Да се целуваш в дъжда
77. Да си играеш в калта
78. Да си играеш в дъжда
79. Да посетиш автокино
80. Да направиш нещо без да съжаляваш, а всъщност да трябва да се разкаеш (а сега де, не мога да се сетя…)
81. Да посетиш великата китайска стена
82. Да се покачиш на високо дърво
83. Да използваш вместо Microsoft Windows нещо по-добро (когато делях компютъра с брат си)
84. Да основеш собствена фирма
85. Да се влюбиш щастливо и споделено (обичам те, me husband)
86. Да посетиш известна историческа местност (първото, което ми хрумна, е Търново и Царевец)
87. Да научиш някой борбен спорт
88. Да участваш в съдебен спор, активно или само като зрител
89. Да стоиш повече от 6 часа наведнъж пред някоя игра. (напоследък Guild Wars, но съм способна да се зарибя по всичко, например Zuma)
90. Да се ожениш
91. Да играеш във филм
92. Да провалиш купон
93. Да обичаш някого, въпреки че е забранено или неподходящо
94. Да целуваш някого докато му се завие свят
95. Да се разведеш
96. Да правиш секс в офиса (ами то… така де… това все пак е офис! (тм))
97. Да не ядеш 5 дни
98. Да опечеш сладки по собствена рецепта
99. Да излезеш костюмиран от глава до пети на карнавал
100. Да пътуваш с гондола през Венеция
101. Да се татуираш (временна татуировка, драконче горе на ръката. някой ден ще си направя и истинска или поне такава с къна)
102. Да откриеш, че само докосването на предмети те кара да настръхнеш
103. Rafting
104. Да се покажеш по телевизията като “експерт”
105. Да получиш букет без причина
106. Да мастурбираш на обществено място
107. Да се напиеш така, че после да не си спомняш нищо
108. Да научиш десетопръстната система за писане (едно от смислените неща, на които ни научиха в училище)
109. Да излезеш на сцена или да държиш реч пред голяма публика (участвала съм в разни представления като малка, свирех и на пиано)
110. Да посетиш Лас Вегас
111. Да запишеш собствена музика
112. Да търсиш планински кристали в Алпите
113. Да имаш One-Night-Stand (айде, да речем, че и това е жизненоважен опит… да бе)
114. Да посетиш Тайланд
115. Да видиш как живеят бежанци
116. Да си купиш къща
117. Да удариш колата си докато маневрираш
118. Да си погребал някой/двамата родители (втф?)
119. Да си обръснеш интимното окосмяване
120. Да пътешестваш с кораб
121. Да говориш повече от един език гладко (ако се брои и родният… и ако не се брои запъването тук-там…)
122. При опит да защитиш някой друг, да те набият теб
123. Да прекараш нощ в пустинята
124. Да караш кънки на лед на замразено езеро/река
125. Да попълниш сам данъчната си декларация (в България всички го правят, пък и не е нещо изключително)
126. Да отгледаш деца
127. Да си купиш след години любимата играчка и да си поиграеш с нея
128. Да пропътуваш цяло турне с любимия си изпълнител
129. Да определиш собствената си звездна констелация (ако това означава да имаш любимо съзвездие - да, имам)
130. Да направиш велосипедна обиколка в чужбина
131. Да откриеш нещо интересно за собствените си предци (единият от прадядовците ми е бил ученик на Левски по времето, когато е бил даскал)
132. Да напишеш писмо до правителството
133. Да започнеш от нулата, някъде с любимия човек
134. Да дариш кръв (може да го направя някой ден)
135. Да минеш пеша по Golden Gate Bridge в Сан Франциско
136. Да пееш силно в колата и да не спираш, въпреки че те гледат
137. Да направиш аборт, респ. партньорката ти (втф отново)
138. Да си направиш разкрасяваща операция
139. Да оживееш след тежка катастрофа (дано не ми се случи никога да попадна в катастрофа)
140. Да напишеш статия за важен вестник
141. Да отслабнеш една трета от теглото си
142. Да гушнеш някого, за да го успокоиш
143. Да караш самолет
144. Да погалиш скат
145. Да разбиеш сърцето на някого
146. Да помогнеш да животно да роди
147. Да си изгубиш работата (ако се брои, че ме уволниха точно когато смятах да напусна…)
148. Да спечелиш пари в предаване по телевизията
149. Да си счупиш кост
150. Да скочиш от 10 метра в басейна
151. Да отидеш на фотосафари в Африка
152. Да караш мотор
153. Да караш с повече от 200 км в час с каквото и да било превозно средство
154. Да си направиш пърсинг където и да е, стига да е от раменете надолу
155. Да стреляш с оръжие
156. Да ядеш набрани от теб гъби (ех, онези челядинки… няма ги вече местата, където беряхме гъби)
157. Да яздиш кон
158. Да поставиш страницата си в интернет
159. Да правиш секс във влак в движение
160. Да си бил на място в борсата за акции
161. Да построиш иглу/снежна къщурка и да преспиш в него
162. Да спиш през целия полет: старт, пътуване и кацане
163. Да спиш повече от 30 часа в рамките на два дни
164. Да напишеш стихотворение за любимия човек
165. Да пропътуваш всички 7 континента
166. Да пътуваш повече от 2 дни с кану
167. Да произведеш сам хартия
168. Да си изживял истинската романтика на лагерния огън
169. Да дариш сперма или яйцеклетка
170. Да си научил някой от класическите танци (теорията е едно, практиката - съвсем друго…)
171. Да видиш собствената си снимка във вестника (пак като малка)
172. Да си имал поне две щастливи връзки в живота
173. Да убедиш някого в нещо, което за теб е изключително важно
174. Да изхвърлиш някого заради държанието му
175. Да тръгнеш отново на училище (ей сега ми предстои да го направя)
176. Да летиш с парапланер
177. Да наблюдаваш течности от собственото си тяло под микроскоп (за тази точка завиждам зверски на всички. ние такива работи не сме правили в училище пък!)
178. Да погалиш хлебарка (никога!!!)
179. Да опържиш зелени домати и да ги изядеш. (пак не схващам защо точно това, а не примерно ананас, ама нейсе)
180. Да прочетеш Омировата Илиада
181. Да прочетеш книга на известен автор, която не си прочел когато е трябвало в училище
182. Да откраднеш от ресторант лъжица, чиния или чаша
183. Да присъстваш на златотърсачески процес
184. Да се научиш на някакво изкуство с цел автодидактика (ако знаех какво е автодидактика…)
185. Да убиеш собственоръчно животно, да го сготвиш и да го изядеш
186. Да се извиниш на някого за несправедливост, направена преди години
187. Многочасова нощна разходка на лунна или изкуствена светлина
188. Да правиш секс с някого, който е наполовина или двойно по-възрастен
189. Да те изберат на обществена длъжност
190. Да създадеш собствен компютърен език
191. Да осъзнаеш, че живееш собствената си мечта
192. Да оставиш някого, когото обичаш на чужди грижи
193. Да сглобиш сам компютър
194. Да продадеш собствено произведение на изкуството
195. Да имаш щанд на някой уличен фест
196. Да си боядисаш косата (кичурите не се броят, предполагам)
197. Да бъдеш DJ
198. Да разбереш, че някой те е зарязал в интернет
199. Да претърпиш анафилактичен шок и да оживееш
200. Да те арестуват

И така, не са много (преброих ги 41). Има време да се попълнят обаче :)

Честито ми

Имам си нови обувки и влязох (в?) магистратура.

С обувките се сдобих след цял следобед обикаляне на около 20 магазина. Винаги е сага когато си купувам обувки и затова гледам да го правя по-рядко, на няколко години. Подозирам, че проблемът е основно в отказа ми да търпя болка в името на външния вид. Положението обаче взе да става отчайващо. Трябваха пролетно-есенни елегантни черни обувки с нисък до среден ток. Оказаха се почти невъзможни за намиране, поне по Графа (може би трябваше да почнем от Пиротска и улицата под нея, там е другият район с много магазини). С майка ми и Ян тръгнахме от долния край на улицата и се отбивахме във всяко магазинче по пътя си, повечето от които чиста загуба на време, защото продават някакви модерни неща като за днешните патки. Разглеждахме по модела влизаме - не харесваме нищо/ зяпваме какви “творения” се продават за 120 лева - излизаме. Свестни класически елегантни обувки има в 2 (два) магазина - единият е в началото на Графа, малко под центъра за плащане на сметки, другият е този на Марино Коста близо до Спортната палата. Цените определено не са ми по джоба, но това е магазинът, от който бих си купила почти всичко изложено :) Обикалянето продължи около три часа, накрая се добрахме до зад съдебната палата (никога не мога да запомня как се казват булевардите там и кой кой е) и хванахме последните минути преди затваряне на онзи магазин с готините обувки, покрай който минава трамваят. В крайна сметка след около 45 минути излязох оттам със заветната кутия. Това мерене дълго ще го помня, подозирам, че продавачките също. Смених поне осем чифта и накрая си взех единствения модел, който не ми смазваше палците. Обувките са с по-висок ток, отколкото възнамерявах, но пък си ги харесвам, пу-пу :)

В неделя с новичките обувки за късмет и с подкрепата на любимия се отправих към УНСС за кандидатстудентския изпит за магистри. Изпитът е компютъризиран тест с кръгчета, които се запълват върху картата за отговори. За 50-те лева такса получих бонус 2 тънкописеца и линийка, хехе. Класирането излезе днес и оценката не е лоша, така че съм приета и остава да се запиша… И да се чудя за какво ми е това, ама друго си е някак да си магистър, по-възвишено е и стои добре в биографията :) Добре че е родителското тяло да плати таксата (а тя хич не е малка), защото се оказа, че имам възможност да кандидатствам само за платено обучение - няма държавна поръчка за различна специалност от тази, която си завършил, блах. Ще видим какво ще излезе от цялата работа.

П.П. Понеже звуча много несериозно, искам да уточня, че все пак се радвам и се вълнувам и всъщност се отнасям сериозно към образованието си :)

За щастието

Когато навремето (като малка) четох война и мир, бях разочарована от края. Наташа из Ростова (стар майтап), която цял роман страда за княз Андрей, се ожени за далеч не толкова привлекателния Пиер и се превърна от тънка чувствителна девойка в едра матрона с куп деца. Това беше предателство към романтичния идеал, което ме накара да се сърдя на Толстой. Едва по-късно разбрах, че именно такова е щастието и че Толстой всъщност го е описал много истинно. Щастието те прави ленив, дебел и доволен. Просто защото си щастлив. Проблемите, които са имали значение преди, изглеждат маловажни; световните мъки вече не те интересуват както преди; мислите ти са спокойни и уверени. Донякъде си затъпял, но знаеш, че това всъщност няма значение. Прилича на наркотик, като се замисля, само че ефектът е по-различен - за съвсем кратко време цялата личност се променя и може никога да не се върне към предишния си вид. Често си мисля, че ако ми предложат да избирам, винаги ще избера щастието пред мъдростта. Еклесиастът хубаво го е казал навремето*. :)

* Защото голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга.