Мислим си, че ще живеем вечно. Разбира се, някъде там в задната стаичка на съзнанието я има мисълта, че някой ден ще остареем и после ще умрем, но това е още далеч, колко време има дотогава… И въсщност не е вярно, не наистина. Ние ще живеем вечно.
Мислим си, че като пишем нещо тук, то ще остане. Че като създаваме нещо, ще го има и после. Лъжем се по същия начин. The net is vast and limitless, and unstable.
(…Дали това е нещо като анти-киберпънк?)
* * *
Допълнение от 31.08: на следващия ден след като написах това прочетох, че bloghub.org са имали технически проблем и известен брой публикации по блоговете са изчезнали. И това ако не е ирония.