Пет години

Вчера Морви ни светна, че днес (3 август) се навършват точно 5 години от първата ни среща. Преди пет години е бил онзи ден, в който се запознах на живо с хората, които дотогава познавах само от изказванията им. Може да се каже, че това беше денят, който промени целия ми живот - ако искаме да бъдем драматични. Оттогава всичко се промени - на няколко пъти. Пет години стигат да завършим гимназия заедно. Или университет. Да станем първи приятели, да се отегчим едни от други, да се разделим с “пак ще се срещнем”… Неслучайно ми идват тези асоциации. Предполагам, че е неизбежно, нещата никога не могат да останат едни и същи. Гледам назад с благодарност за прекрасното време, което изживяхме, и без да го омаловажавам, знам, че свърши. Но имам хубави спомени. А нас все още ни има, макар и в по-различен вид. Няма смисъл да съжаляваме за детството, когато вече сме пораснали.