Та така, върнахме се от морето. Чудя се сега за какво да пиша, дали за важните и тъжни неща, които изпуснах, но знам, че са ставали - бурята в мрежата беше голяма (имам предвид това и това), или за тъжните неща, които видях; или за това как си прекарахме прекрасно напук на всичко. Толкова добре ми дойде откъсването от новини и интернет, София и шофьорите й… Мързел и четене на книжки, идеалната почивка. Взех си отпуск от живота - моят и този около мен. Напълно нарочно, щото иначе щях да се депресирам съвсем.
* * *
На книжния фронт - наваксах си с две книги, които отдавна ми бяха в списъка и - интересно - се оказаха донякъде подобни. Светинята на киберпънка “Невромантик” от Уилям Гибсън и “Хакери на човешките души” от Иван Попов, която също се води киберпънк. Специално втората е разкошно нещо, но иска малко повече обща култура от читателя, иначе няма да схване доста от нещата. А ако не е българин, сигурно нищо няма да схване, само ще се чуди какви са тия кодови изрази от четвърти-пети функционален тип навсякъде из текста :)
От бургаския “Хеликон” (все още ми е любимата книжарница) си купих Children of Hurin за 30 лева при корична цена 18 лири; и това ако не е добра сделка :) Тичайте, имаше още две останали :Р Изданието е мечтата на маниака, твърди корици, красива обложка и цветни илюстрации… прелесссссст.
* * *
Лощите неща няма да ги коментирам, просто ще ги отбележа. Пътят до Каваците е застроен плътно от двете страни и вече не е път, а уличка в бетонен комплекс. За Райския залив не ми се говори :/ Созопол става все по-тъп град, всъщност вече се е курортизирал и в него няма какво да се прави, нито къде да се отиде. Дори атмосферата на стария град я няма - странно е, но е така. Някак вече спря да ми пука. Всеки получава това, което си е заслужил - и созополчани също ще се осъзнаят, но ще е твърде късно.
* * *
За самата почивка няма какво да пиша чак толкова, освен че беше чудесна - благодаря за това на me husband, който ме замъкна на море (и ме замъкваше на плаж сутрин, с риск за живота си), изтърпя ме и се грижи за мен.
* * *
Може да ви се струва странно, даже позорно, това избирателно затваряне на очите. Как мога да кажа, че съм си починала чудесно, след като съм видяла оня клип с убийството на шведския турист? И аз не знам, но го направих съзнателно и нарочно. Изключих се. Наех си празна стая в кукларника (виж Невромантика), това е.
