След моята гениална идея за метъл-класически тениски, искам да представя гениалната идея, до която достигнахме с Ян, относно развитието на ресторантски бизнес или иначе казано, кръчма (да сме по-близо до народа). Идеята е следната: има кръчми, където хранят бързо и вкусно, има такива, където хранят бързо, но лошо или бавно, но добре; но ние първи ще направим кръчма, в която ще храним бавно и лошо! По този начин ще станем лидери в собствен пазарен сегмент и ще оставим конкуренцията зад гърба си! Разбира се, за едно такова заведение марката е всичко, затова то (или те – защото , естествено, ще развием верига от кръчми) ще бъде с уникален дизайн и още по-уникално обслужване. Лозунгът е дело на Ян*:
“Другите хранят бързо и вкусно, ние храним бавно и гнусно!”
По принцип избягвам да пействам спамове, но този е просто гениален. И така, на вашето внимание статията от e-reporter.net:
Стоянка, майката на Благовест и Светослав Аргирови, популярен естраден дует от 80-те години, сензационно призна пред етрополския ветник “Нов подем”, че е родила само един син.
“Родих само Благовест, нямам други деца”, каза възрастната жена. Оказа се, че т.нар. Светослав Аргиров никога не е съществувал. “Светослав Аргиров е оптическа измама”, заяви проф. Атанас Куюмджиев, едно от светилата в родната наука. “В средата на 80-те разработихме образ чрез пречупване на светлината, посредством невидимо с просто око огледало. Когато имаше концерт, Благовест излизаше на сцената с огледалото и наистина ефектът беше голям – появяваше се още един негов образ”-допълни професор Куюмджиев. Той обясни, че името Светослав е дадено от тогавашния директор на интитута, за да се слави светлината, която е в основата на изобретението.
“Знаехме за манипулацията, но смеехме ли да кажем нещо”, въздиша Павел Николов, тонрежисьор в студио Балкантон, участвал в повечето записи на “дуета”. “Баща му на Благовест беше комунист, директор на свинекомплекс, как да тръгнеш срещу такъв”. Така фалшивият дует жъне успехи до идването на демократичните промени. След това никой не е виждал братята заедно, а Благовест се представя ту за себе си, ту за Светослав. Гигантската манипулация рухна чак с признанието на майката. “Много години ми тежеше тази тайна. Започнах да боледувам и миналото лято отидох на Кръстова гора. Там се зарекох, че ще разкрия тайната за близнаците, само да ми мине. Като по чудо за няколко дни всички болки отшумяха”, разказа задъхано Стоянка Аргирова. Соня Васи, близка на братята, заяви за изданието, че когато е правила секс с двамата, винаги била много пияна, но помни, че главата и сякаш се удряла в нещо като стъкло. “Затова връзката ни беше кратка, главата щеше да ми потрябва и за по-натам. Поне тогава така си мислех”, връща лентата първата българка, позирала гола за Плейбой.
Защо все пак се е наложило създаването на Светослав Аргиров?
“От концертна дирекция в онези години много настояваха да се създаде мъжки дует. Повечето ни певци по това време бяха скарани и никой не искаше да пее с колегите си. Така прибегнахме до услугите на учените”, признава днес тонрежисьорът Николов.
Редакцията на вестника изпрати по факс няколко въпроса на Благовест Аргиров, но до момента – вече две седмици – нямаме отговор от певеца.
Предният пост не разказва много, а все пак ми се иска да се отчета по-подробно. Но пък не ми се пише, затова пускам разказ в картинки :) И понеже старата тема, колкото и да я харесвах, показваше снимките леко сплескани, сега слагам нова (която всъщност е предишната :).
На отиване небето над София ни изпрати с великолепни облаци:
Когато пътувам, винаги се заблейвам по полетата край пътя и оставям ума си да се рее някъде в далечината:
Тази снимка много я харесвам:
В Созопол освен че ходихме на плаж се и разхождахме, като попадахме на строежоразкопки…
…и изненадвахме котките в гръб:
Мила родна картинка: напомни ми за доброто старо време…
Паликари е най-фотографираната скала в околността, спор няма:
Ходихме и до Бургас, едвам оживяхме в жегата. Възхитих се от този зен фонтан и накарах Ян да се снима пред него :)
А в Морската градина има пиратски кораб:
Пейка до автогарата. Забавляват се хората:
Един от следващите дни се разходихме с корабче около Созопол, за втори път при това!
Беше много хубаво (като се изключи факта, че поради по-силното вълнение ми прилоша). Като гледам Ян на тези снимки си спомням колко беше романтично:
И това е, останалото е за лично ползване :Р По пътя обратно видяхме някаква странна кула. Според мен е извънземна:
Та така, върнахме се от морето. Чудя се сега за какво да пиша, дали за важните и тъжни неща, които изпуснах, но знам, че са ставали – бурята в мрежата беше голяма (имам предвид това и това), или за тъжните неща, които видях; или за това как си прекарахме прекрасно напук на всичко. Толкова добре ми дойде откъсването от новини и интернет, София и шофьорите й… Мързел и четене на книжки, идеалната почивка. Взех си отпуск от живота – моят и този около мен. Напълно нарочно, щото иначе щях да се депресирам съвсем.
* * *
На книжния фронт – наваксах си с две книги, които отдавна ми бяха в списъка и – интересно – се оказаха донякъде подобни. Светинята на киберпънка “Невромантик” от Уилям Гибсън и “Хакери на човешките души” от Иван Попов, която също се води киберпънк. Специално втората е разкошно нещо, но иска малко повече обща култура от читателя, иначе няма да схване доста от нещата. А ако не е българин, сигурно нищо няма да схване, само ще се чуди какви са тия кодови изрази от четвърти-пети функционален тип навсякъде из текста :)
От бургаския “Хеликон” (все още ми е любимата книжарница) си купих Children of Hurin за 30 лева при корична цена 18 лири; и това ако не е добра сделка :) Тичайте, имаше още две останали :Р Изданието е мечтата на маниака, твърди корици, красива обложка и цветни илюстрации… прелесссссст.
* * *
Лощите неща няма да ги коментирам, просто ще ги отбележа. Пътят до Каваците е застроен плътно от двете страни и вече не е път, а уличка в бетонен комплекс. За Райския залив не ми се говори :/ Созопол става все по-тъп град, всъщност вече се е курортизирал и в него няма какво да се прави, нито къде да се отиде. Дори атмосферата на стария град я няма – странно е, но е така. Някак вече спря да ми пука. Всеки получава това, което си е заслужил – и созополчани също ще се осъзнаят, но ще е твърде късно.
* * *
За самата почивка няма какво да пиша чак толкова, освен че беше чудесна – благодаря за това на me husband, който ме замъкна на море (и ме замъкваше на плаж сутрин, с риск за живота си), изтърпя ме и се грижи за мен.
* * *
Може да ви се струва странно, даже позорно, това избирателно затваряне на очите. Как мога да кажа, че съм си починала чудесно, след като съм видяла оня клип с убийството на шведския турист? И аз не знам, но го направих съзнателно и нарочно. Изключих се. Наех си празна стая в кукларника (виж Невромантика), това е.
Култова е просто :) Освен това се вижда страстта ни да се разполагаме винаги върху найлонови пликове или, ако няма такива наоколо, върху купа с прани дрехи.
Обожавам да си купувам книги. Даже не съм сигурна дали не ми харесва повече, отколкото да ги чета… Е, все пак не :Р Често казвам, че ако ми дадат 1000 лева, нямам да имам никакъв проблем да ги похарча за един следобед на площад Славейков. Шегата настрана, смятам тия дни като минавам оттам или покрай книжарници да си направя списък с книгите, които искам да си купя, и цените им, и да сметна сумата – със сигурност ще е трицифрена, но ми е интересно колко пари все пак бих похарчила, ако ги имах :Р Естествено, това си остава в сферата на фантастиката, защото нямам три- или четирицифрени суми, но защо пък да не помечтаем малко.
Покрай новооткритото ми свободно време планирам да си върна навиците за четене и да наваксам с десетките книги, които съм купила, но не съм отворила в последните 1-2 години (ужасно е, толкова време мина). Странното е обаче, че в момента ме влече повече да препрочитам неща, които вече съм чела… И ето, че се намерих захванала “Хазарски речник”, книга, която навремето не разбрах (Светла вчера каза не я разбирай, усещай я) и сега пристъпвам към нея с нова надежда. Чете ми се и “Цитаделата” на Екзюпери, въпреки че я нямам и нямам представа как бих могла да си я намеря, никъде не съм я виждала, даже и в интернет я няма…
А на сайта на Хеликон (където отидох, защото ми хрумна, че и електронните книжарници са подходяща отправна точка за съставяне на списъка) има приятна инициатива – игра. Проблемът е, че не мога да им кажа само три заглавия. Не е честно да са само три. Как мога да подбера изобщо нещо по този начин?
…вчера и по съвпадение се оказа, че сме отишли в офиса точно навреме, за да получи Ян своята книга издадена. Усещането беше чудесно дори за мен като зрител, за него ще да е било още по-хубаво. Стискам палци моят превод да не се е получил твърде ужасен :Р Шматкахме се из града цял следобед насам-натам по задачи, преядохме с яйца по панагюрски в Дивака и едва не умряхме заради това, видяхме Ангел, после видяхме и Али за малко на другата кръчма. Като че ли едва сега усетих колко ни липсва, беше много приятно на масата, усетих някаква позабравена атмосфера. Марфата пък си тръгваше… Като се прибрах, разбрах от новините, че е имало отново протест за Странджа, браво на хората, не се отказват. Edit: и днес е имало протестни действия, но съобщението се е разпространявало само по ICQ и не е стигнало до мен. Блах.
Концертът беше страхотен. Майкъл Болътн излезе на сцената с цял мини-бенд и ни заля с добро настроение от началото до края. Първото, което ми направи впечатление, беше гласът му (и добрият звук) – същият, какъвто сме го чували на записите и дори някак по-хубав, по-топъл, по-силен. Чак заподозрях някаква намеса, не очаквах на живо да звучи толкова добре O_o Уникален тембър има тоя човек и гласът му не е отслабнал изобщо, въпреки годините. Първите звуци бяха на Go the distance и когато ги чух, времето отлетя нанякъде и остана само еуфорията. Не я изпя цялата, но усещането при тези встъпителни акорди беше страхотно. Изпълни една-две класически свои песни, сред които When a man loves a woman – публиката се включи на припева – но имаше повече парчета от по-новите му албуми; малко Синатра, малко Vintage… “The ironic thing about these composers is that they are now decomposing :D But they achieved their dream to create music that will live on.” И се започна – Коул Портър, Summertime на Гершуин… Но това, което ме разби, беше Georgia on my mind. Изпя я с невероятна емоция и ме зашемети – когато свърши, ми трябваше време, за да се съвзема и да започна да ръкопляскам.
Впечатли ме топлото му отношение към публиката и положителните емоции, които излъчваше. Имаше онази непринуденост, която само изпълнителите от висока класа показват. Човекът казваше “благодаря ви”, сякаш наистина го мисли. Накара ни да усетим, че и той се радва да е с нас в този момент. Освен това показа чувство за хумор, като се пошегува с възрастта си, а когато хората се разсмяха, каза “това го разбрахте, нали?” :Р
Болтън се скри, но бендът остана на сцената и си заслужи аплодисментите с две инструментални парчета. Пианистът направи “не знам какъв суперлатив да сложа вече” соло, саксофонистът и той ни отвя. Ян ми каза, че бил минал един час, а аз му казах, че не е възможно O_o. Времето сякаш отлетя. Почнах да се опасявам, че концертът ще свърши след малко, но си казах – е, какво толкова, беше хубаво.
Обаче. Майкъл Болтън пак се появи сред публиката с ново изпълнение на When a man loves a woman (Edit: Ян вика, че я е пял само веднъж, а преди това е била друга песен, и като си знам паметта съм склонна да му вярвам, въпреки че уж бях сигурна O_O. Ако се вярва на avtora.com, песента първия път ще да е била To love somebody), което доведе почитателките му от по-предните блокове до екстаз, защото успяха да го докоснат :) После излезе на сцената с букет и продължи да се раздава за нас. Втората част на концерта я изкарахме прави – уж станахме да го видим в публиката и така и не седнахме. Чувството в залата беше невероятно, много викове и аплодисменти, а по време на песните отмервахме ритъма. Аз танцувах на място… Чисто удоволствие :) Болтън обикаляше по сцената, подаде ръка на много хора от първите редове… (една руса мацка направо го награби, но той ловко се изплъзна, хехе) След няколко песни ще да е било представянето на бенда и слизането от сцената, както и връщането за бис, само че не си спомням подробностите. Само радостта, която ме изпълваше, и Ян, който беше до мен.
А това беше специално за нас: Said I loved you but I lied
You are the candle, love’s the flame
A fire that burns through wind and rain
Shine your light on this heart of mine
Till the end of time
You came to me like the dawn through the night
Just shinin’ like the sun Out of my dreams and into my life You are the one, you are the one
После усетих, че този път идва краят, защото започна How am I supposed to live without you (пак хубав начин да се сбогуваш с публиката) – и наистина това беше последната песен… Но аплодисментите продължиха по време на поклоните :)
Тръгнахме си усмихнати, а аз страшно се радвам, че успяхме да отидем, и вече съм true почитателка на Майкъл Болтън :) Благодаря ти, че беше с мен, me heart @}->–
Видеото е от неговия Tribute on ice. Шизука Аракава и Nessun dorma:
Помниш ли спама, me love?
I can still remember
When all I had was time
A time when I had nothin’
But this empty heart of mine
When I needed inspiration
When the night was all I knew
You were the light shinin’ into my life
The reason for all the love I’m feelin’
[Chorus:]
Now that I’ve found you
I don’t know how I lived without you
I don’t know how I survived without your love
Now that I’ve found you
I only know I’d be lost without you
I found the love
That I’ll never find again
‘Cause all I ever needed
And all I ever wanted
Has come true
I found it all now that I’ve found you
I could’ve searched forever
And never realized
The treasure of a lifetime
Was the love inside your eyes
When I reach for inspiration
In your touch, it’s always there
Givin’ me faith every step of the way
Givin’ me all I ever needed
[Chorus]
And every step of the way
Gonna dedicate my heart to you
Promise you my world forever
Pledgin’ my love my whole life through
