Протестът срещу ликвидирането на природен парк Странджа

Как се отменя природен парк? Оказа се - лесно.

v 19.30 sreshta na Popa za critical mass za reshenieto za otmianata na park Stranja! razprostraniavai!

Първо получих съобщението за протеста по ICQ, а после прочетох новината в блога на Капитал:

Странджа не е природен парк

13:15 от Росен Босев

Със спорно решение от днес, тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени заповедта на министъра на околната среда от 1995 г., според която Странджа е природен парк.
Делото бе образувано след жалба на фирмата “Краш 2000″, която инвестира в мащабен жилищен комплекс между гр. Царево и с.Варвара. Регионалният строителен регулатор обаче издаде заповед за спиране строежа, тъй като бетонните сгради се намират в границите на природен парк Странджа. В последствие обаче, фирмата оттегли жалбата и се конституира като заинтересована страна. Причината бе, че заповедта за обявяване на Странджа за защитена местност, бе обжалвана и от, забележете - кметът на община Царево Петко Арнаудов. Той до такава степен е бил убеден, че общината му няма нужда от природен парк, че се явил на делото с трима адвокати.

Според решението на ВАС, заповедта е нищожна, тъй като при издаването й, не са били посочени конкретните граници на парка. До този извод обаче не стига целият съдебен състав - решението е подписано с особено мнение от съдия Юлия Ковачева. Тя не е съгласна с доводите на колегите си Андрей Икономов и Иван Раденков. Тя не споделя мотивът, че в заповедта от 1995 г. е нищожна. Според нея не е налице “изначална невъзможност да бъдат определени земеделските земи в територията на парка (като законът не изисква самостоятелна индивидуализация на всеки имот от общата им площ), а още по-малко на границите на природния парк”.

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС.

Попаднах и на по-подробната информация тук: http://savestrandja.hit.bg/
И отидох, защото поне това можех да направя. И защото всеки път, когато си помисля какво направиха с родния ми град, цялото черноморие и планините, ми иде да взривя нещо голямо и бетонно. Брат ми дойде, предполагам, за да ме пази, а на попа видях Дилвиш със Шанара и Крюълти.

Събраха се учудващо много хора, аз очаквах да са много по-малко, защото съобщението за протеста се разпространяваше само няколко часа, само по интернет… Но те бяха там и бяха достатъчно. Имаше дори плакати - направени набързо, но ги имаше. Някой раздаде текста на песен за Странджа - после, като излязохме на платното, една група момчета я пяха със съпровода на кавал. Хората бяха предимно млади, някои с велосипеди. Една жена и малко момиче държаха плакати, но не ги снимах.

Изчакахме малко и хората излязоха на платното, като блокираха напълно движението. Почувствах адреналин, все пак за пръв път участвах в истински протест. Имаше полиция от самото начало, но всичко беше мирно. Снимах доста, над главите на хората. По едно време отидох отпред да снимам какво пише на плакатите. До мен едни хора се чудеха за какво е протестът и аз с две думи им обясних, че става въпрос за ликвидирането на природен парк Странджа, при което една девойка на видима възраст нй-малко 14 години каза:

Странджа ли, аз даже не го знам къде е това…

Умрях. Стана ми тъжно, едновременно с това се шокирах и даже не можах да й отговоря…

След това се върнах отзад на платното до Крюълти, точно в този момент мина един човек - предполагам от организаторите, който обясняваше да се разпръснем като свалят плакатите. Спомена, че идеята е 20 минути блокиране, за да не се създават твърде големи неудобства на гражданите, и да не оставаме на пътя. След него мина друг, който предупреждаваше да не лягаме на платното :) Тогава плакатите отпред бяха свалени и хората се събраха отново около попа, а движението тръгна, регулирано ръчно от полицаите. Изгубих познатите си из тълпата и в крайна сметка си тръгнах без да кажа чао. Бързах да се прибера, така че описанието на случката свършва тук.

Снимките:

http://s147.photobucket.com/albums/r316/ghiblibg/Stranja/

Има и три видеоклипа, третият е най-свестен :)

Edit: оказа се, че е имало и продължение - на петте кьошета малко след 21 часа.

По-хубави доклади от събитието има тук:

http://www.optimiced.com/bg/2007/06/30/civic-protest-to-protect-strandja-park/

и тук:

http://nabludatel.blogspot.com/2007/06/blog-post_29.html

Тази сутрин

Един добър начин за започване на деня е да се събудиш в 7 от само себе си и съзнанието ти да е отишло някъде от другата страна. Видях Tokio Hotel по телевизията и осъзнах, че ми харесват. Бях забравила какво е. Изглеждат като деца (чувствам се ужасяващо стара, когато говоря така); не са много смешни, въпреки че по принцип само на скандинавците е позволено да носят такъв грим без да изглеждат глупаво. Джаред Лито е отделен въпрос. След това новата песен на Nightwish… И сега малко Jamiroquai, за да се издърпам обратно.

Облаци от февруари 2007

В жегата, която ни мори, такива спомени идват добре :)

Tielman Susato: Ronde ‘Pour quoy’

Да е жив и здрав брат ми, който пребори всякаквите капани на амазона и ми свали това.

Представете си разкоша на кралска разходка с лодки по реката в лунна вечер, с приглушени гласове и изблици на смях… Така беше във филма “Елизабет”, където чух тази музика за пръв път и останах запленена от нея. Това е само частичка, но дава някаква представа, а ако искате да чуете цялото - намерете си филма, той също си заслужава :)

Творчески неволи

Току-що ми хрумна страхотна идея за разказ. На мен идеи за разкази ми хрумват по веднъж на 5 години (справка - една в 10 клас и една в зората на форума), но за сметка на това са страхотни.

Единственият проблем е, че тази се основава на случка, описана в блога на някакъв съвсем непознат човек. И на практика си е чисто плагиатство. Не е честно, уааааааааааааааааааааааааааа!!!!!!!!! Чувствам се, сякаш аз съм я измислила и си е моя, а тя не е! И какво да правя сега?

Too cute… (dies)

http://dailypuppy.com/

http://cuteoverload.com/

Двата линка достигат до вас благодарение на Янгъс, който ми ги показа :)

Умна мисъл (моя)

Днес, докато съзерцавах течението на канала и си представях, че е река, ми хрумна следното:

Ако медитацията е изчистване на ума от всякаква мисъл, то аз я постигам почти постоянно.

Scream for me, Sofia!

УАААААААААААААААААААААААА!!!!!!!!!!!!

Така де :) Понякога ми е жал, че нямам един от ония басови гласове, с които метъл феновете ВИКАТ. (Все пак е за добро :)) Но вчера направих каквото можах, и знам, че си струваше болките в гърлото тази сутрин.

Страхотен концерт, нещо велико и сигурна съм, за много хора - най-великото им преживяване. Не бях виждала такава тълпа и толкова тениски на Мейдън накуп :) Влязохме някак си (много лошо беше уредено влизането, но нейсе), седнахме да се съвземем (бяха се сетили да покрият тревата, умно) и полека-лека стана време за Ахат. Които свириха познати, но за сметка на това обичани парчета, и си попяхме на “Черната овца” както си трябва. Малко чакане и на сцената излезе Лорън Харис - много готина девойка, от която за съжаление не видях много, защото пред хубавото ни местенце започнаха да застават едни високи хора и постепенно формираха плътна стена. Беше още светло и екраните не се виждаха, а аз изпаднах в моментно отчаяние и пристъп на убийствени намерения към хората, които непрекъснато ни тъпчеха багажа, но после се съвзех. Още малко чакане, през което тълпата около нас стана доста по-плътна… после изведнъж зашумя - Мейдън бяха се показали на сцената. Почна се :)

В един момент Жоро предложи много мъдрото решение да се дръпнем настрани, и си намерихме място с по-малко блъсканица, по-готини фенове, и най-важното - без високи хора пред нас. Тоест, имаше го онзи баща с детето на раменете, който през целия концерт ми закриваше точно мястото, на което стоеше Дикинсън, но пък Дикинсън обикаляше по сцената както си му е обичаят, така че доволна съм, зърнах го повече от веднъж :) Шоуто беше невероятно, огромни плакати се сменяха отзад, танкове и еди-та се разхождаха по сцената, невероятно осветление, китаристите чупеха стойки и прочие, обаче най-много ми хареса моментът,в който чух едни начални тонове, развя се британският флаг и видях червен мундир… ех. Изпяха две от новите песни и започнаха с класиките, които се надявах да чуя. Феновете пред мен дивееха много добре :) Когато всичките тия хора на стадиона запяха Fear of the dark, усетих, че това ще го помня дълго. Невероятно беше, наистина. Поревахме си подобаващо на всичко, като гласът ми се опита да си замине по едно време, но за Run to the hills си го привиках обратно или пък просто открих нови начини за вадене на звук от гласните струни :) Споменах ли звука? Звукът беше най-качественият, който съм чувала (на всичките си 7 метъл концерта, но както и да е). Чувахме добре всичко, без да оглушем, даже се чувахме помежду си. Удоволствие :) След още няколко песни обаче ония се наканиха да си ходят - час и малко се бяха изнизали като няколко минути. Разхвърляха перца и прочие и си се прибраха, представете си! Естествено, не ги пуснахме. Изслушахме си още три песни с кеф, и групата отново си тръгна. Имахме надежда, че може да се появят пак, викахме и пляскахме още няколко минути, но уви. Пуснаха ни Always look on the bright side of life обаче, което си беше утешително :) Тръгнахме си с великолепно настроение и Жоро ни закара по къщите, благодаря :Р

Благодаря ти, че беше с мен на този концерт, me heart :)

А днес разбрах, че освен музикант (певец), автор на текстове, писател и фехтовач, Брус Дикинсън е и пилот на самолет (истински граждански пилот, сериозно) и добър актьор. Култова личност, an individual art form, ако мога да го цитирам :)