Обратното на предния пост :)

В петък (11-ти) ходихме на концерта на Europe в Ловеч, благодарение на Морви и Пенчев, който не само ни закара с колата, но и ни върна посред нощ. Прекарах чудесно, не на последно място и заради хубавата компания :)

Концертът беше на площада, под звездите (ама колко звезди има в Ловеч, много хубав град), и му се накефих максимално. По принцип знам една песен на Юръп (онази дето всички я знаем, нали), на концерта се оказа, че знам още една, без да знам, че е тяхна - и само толкова бях слушала музиката им. Но страшно ми харесаха на живо - свириха с настроение и се усещаше някакъв положителен заряд във всичко, певецът каза няколко думи на български, а около нас беше пълно с фенове, които ръкопляскаха, викаха, пееха заедно с групата - как да не се заразиш от тях. Девойките от дясната ми страна ми проглушиха ушите, но накрая и аз им пригласях във викането :) Музиката ме грабна в един момент и ме отнесе нанякъде, жалко само, че не помня коя беше песента…

Накрая имаше най-великолепните фойерверки, които някога съм виждала - гледани отдолу и огромни, и продължителни, и невероятно красиви и разнообразни, падащи към нас и стопяващи се сякаш в последния момент… Разкошни бяха.

Та така, пак благодаря за възможността да преживеем това :)

А днес ми купихме билета за концерта на Blind Guardian, който се оказа след два дни. Незнайно защо живея със седмица назад в главата си, но какво да се прави. Очаквам да е супер :) Следващите в програмата са Nanowar (искам тениска!) и после Maiden, ехе…

Не ни върви с концертите

Първо не можахме да отидем до Каварна за GammaRay (мъкааа), а сега се оказа, че концертът на Гари Мур се отлага. Човекът бил в болница - дано се оправи :(

Спайдърмен 3 и хорските мнения

Спайдърмен 3 е изключението от поредицата - истински филм, а не просто дъвка за очите. Противно на очакванията си не само харесах филма, но и се вживях в него и разбрах героите му. Странно е да го казвам за филм с развяващо се американско знаме, ръкопляскащи на героя тълпи и пищящи красавици, които висят над невъзможни пропасти и биват спасявани в последния момент от човек в костюм, но ето, казвам го. Просто тези неща ги пренебрехнах. Освен тях имаше и драма, и уроци, неща, което героите научиха, а аз се възхищавах да откривам заедно с тях; проста история, която ме докосна…

Забавно е, че този филм ми хареса, а на всички останали от компанията - не, при положение, че отидох да го гледам само заради тях. Смятах, че ще е доста безсмислен като първите два, но този път се случи нещо странно - видях истински филм. Обстоятелството, че съм единствената, която смята така, ми е още по-странно, въпреки че започнах да свиквам с вкуса на някои хора и вече не се изненадвам. Но продължава да ми е болно… Смешното е, че преди ден-два бях убеждавала Елейн, че и без това съвпадението във вкусовете е по-скоро щастлива случайност и не трябва да се засяга - това по повод на лошите коментари за друг филм, който я е докоснал отвътре. И колкото и да е логично това, оказа се, че няма никакъв смисъл. Пак е обидно.

Да се обадя :)

Нещо не ми се пише напоследък, но ето почна прекрасният месец май и ми е едно такова слънчево, защо да не драсна два реда :)

Април някак си се изниза, което беше доста подло от негова страна. Това ми е един от любимите месеци с много лични празници в него. Плюс пролетта, която все пак взе, че се случи тази година, противно на очакванията ми. Мислех, че както нямахме зима, няма да видим и пролет, но настанаха любимите ми дни с цъфнали дървета и топъл ветрец… удоволствие.

Мога да се похваля най-нагло, че си имам mp3 плейър. Мъжът ми се грижи за душевното ми здравие :Р (обичам те, сърце мое)

Освен това се наложи да ходя да ми режат гърба, интересно беше и поучително - деца, ходете веднага на добър лекар, вместо да чакате да мине месец. Не е нищо сериозно и ще ми мине, но имам хубав начин да оправдая нежеланието си да се помръдна и освен това ме глезят :Р

Да отбележа и рождения ден на баща ми, който стана на 60 години. Да ми е жив и здрав :)