Tomorrow will take us away…

…far from home
no one will never know our names
but the bard’s songs will remain…

***

Връщам се от концерта на Blind Guardian. Беше прекрасно, нещо като… сбъдната фантазия. Онази същата група от Imaginations Through the Looking Glass я видяхме на живо (така де, не в същия състав, но същите като представяне). Сцената беше странно разположена на дългата страна на залата с много малко място отпред, но ние си намерихме добри места на втория ред на трибуната :Р Звукът беше лош, не е за пръв път, какво да се прави. Въпреки това беше чудесно преживяване. Публиката беше сравнително малко, но пък викахме и пяхме много качествено. Атмосферата беше страхотна, групата беше много близо до публиката, но сякаш имаха някакъв ореол, поне аз така ги възприех. Ханси се зарадва на народа като че ли, направи доста комплименти - надявам се да не са стандартни, а наистина да са харесали публиката :) Някой им даде българско знаме и те си го закачиха под барабаните, а накрая се наредиха зад него… Уф, защо не си взех фотоапарата, нямаше да ми направят проблем да го внеса :/ Бях заобиколена от истински фенове и кефът беше пълен, друго си е да имаш компания. Жалко само, че не знаех всички текстове…

И се сбъдна нещо-като-мечтата ми: пях Valhalla с Blind Guardian и още две-три хиляди души :) Почти като на това видео:

***

Кралят на планината го е казал много по-добре от мен ;)