Онази вечер ми се падна меланхолия, носталгия, свенливост. Съвсем вярно. Често мечтая за едно минало, което няма да се върне, и се чувствам неспособна да се приспособя към настоящето. Меланхолията е прекрасно настроение, това не можеш да го обясниш на онези енергични и весели хора, но какво разбират те :) И винаги съм била срамежлива. Tова ме кара да се чувствам като темерут понякога, но пък кой има нужда от хората anyway.
24 ноември 2007 в 11:51 am
6te namerq li lubovta
26 ноември 2007 в 12:44 pm
Нещо си се объркала, аз не гледам на карти :) В поста разказвам за нещо, което ми се е случило.