Вчера ходих на разузнавателен набег до университета, нещо, което отлагах близо месец, и се оказа, че съм отишла точно навреме да хвана срока за записване :) А днес се записах за изпита. Всичко това благодарение на мъжа ми, който беше до мен и непрекъснато ми повтаряше да не се притеснявам/паникьосвам/ядосвам (Thank you me husband :) Взех си новия конспект сутринта от секретарката, която ме изгледа злобно; аз обаче не се паникьосах, а я изгледах също злобно в отговор и си отмъстих, като не й пожелах лек ден на излизане :Р Стигнала съм до извода, че университетската администрация си е школа сама по себе си, при това много важна - учи на непукизъм и ответна наглост в общуването със злобни администратори. Как ми се иска да я имах тази закалка преди години… ех.