За гаджетата на приятелите
10 януари 2007 — ghibliДнес се видях с Катя, която ми спомена една доста поучителна случка с Х и гаджето му. Каза ми: “виждам, че тя не е за него, той не е същият, откакто е с нея, тя се държи ужасно, но не върви да му го кажа”. Аз тъкмо се бях видяла с У, на когото разпалено бях обяснявала как гаджето му не е за него :) Опитвам се да реша как е по-правилно да се постъпи, когато мой приятел се е хванал с неподходящ (според мен) човек. Доколко имам право да коментирам и да се меся? Май все пак Катя е по-мъдрата от двете ни… От един момент нататък думите са излишни, каквито и добри приятелски намерения да стоят зад тях…
11 януари 2007 в 1:54 am
Подозирам, че У съм аз (ма защо в мъжки род, бе?:Р). Както ти казах, ако самият човек иска съвет, подкрепа и най-общо казано намеса, имаш пълното право да се месиш. Друг е въпросът ако имаме един човек, който не иска да му се месят. Въпреки че… не виждам какво пречи да споделиш мнение, човекът отсреща е напълно свободен да не се съгласи с него.
11 януари 2007 в 12:19 pm
Е, що така се разкриваш, като аз какво ли не правя, за да те законспирирам? :Р Ти беше, да.
Не знам, просто не съм сигурна. Понякога възприемаме приятелите си като своя собственост или хора, чиито постъпки можем да командваме… Знам, че не съм изпаднала в тази крайност, но се чудя дали не съм тръгнала натам. Но не, това е просто защото изпитвам твърде силни чувства около случая и горя от вътрешно убеждение :Р
15 януари 2007 в 11:57 am
Понякога трябва да оставиш приятелите си сами да се справят с проблемите си и да си строшат главата с неподходящия човек. Инак следващия път пак няма да знаят кое е правилното и ще хлътнат в по-голяма дупка.
Колкото и да ни се иска да си обгрижваме близките и да ги пазим доколкото можем (по възможност, зад стъклен похлупак), трябва да ги оставим да си живеят живота ;)
Поздрави.
15 януари 2007 в 11:52 pm
Е, надявам се, че всичко ще се оправи ;)