Пак си смених изгледа на блога

И ако се чудите защо поствам, когато нямам какво по-смислено да кажа, отговорът е: не, не се състезавам за най-скучен блог, просто имам да уча :)

Все пак ето една снимка, че да не е съвсем спам: небето над Младост :Р

Това е от вечерта на 4 януари. Много обичам да гледам небето и ме е яд, че снимката е само бледо подобие на великолепието му. Но все пак е нещо :)

Some good things in the last two days

Вчера ходих на разузнавателен набег до университета, нещо, което отлагах близо месец, и се оказа, че съм отишла точно навреме да хвана срока за записване :) А днес се записах за изпита. Всичко това благодарение на мъжа ми, който беше до мен и непрекъснато ми повтаряше да не се притеснявам/паникьосвам/ядосвам (Thank you me husband :) Взех си новия конспект сутринта от секретарката, която ме изгледа злобно; аз обаче не се паникьосах, а я изгледах също злобно в отговор и си отмъстих, като не й пожелах лек ден на излизане :Р Стигнала съм до извода, че университетската администрация си е школа сама по себе си, при това много важна - учи на непукизъм и ответна наглост в общуването със злобни администратори. Как ми се иска да я имах тази закалка преди години… ех.

God of War has been beaten

Играта е официално победена от мен и my husband. Именно от двамата, защото играехме на смени на трудните места. А те са идиотски трудни. Не мисля, че съм изпитвала толкова ярост друг път в живота си. Прословутите колони в Хадес нищо не са, но докато бях в храма на Пандора, си мислех, че ако ми падне онзи архитект, съдбата му ще му се види приказка в сравнение с това, което ще му сторя. Бях си намислила и комбото с мечовете за целта :)

Познайте как се изпълнява супер бързото комбо във финалната битка - ами да, набираш се на всички бутони едновременно, защото физически е невъзможно да нацелиш правилния… Ей заради такива простотии и специално заради капана с коловете, гробницата на архитекта и тръбите в Хадес, все мили на сърцето ми моменти (бих сложила и сандъка от началото, но пред гореспоменатите той бледнее), играта губи оценката си от пълно 10 и слиза единица и половина-две надолу. Да се надяваме, че за двойката ще се усетят да оправят тия простотии.

От друга страна, има ги огнените мечове, закачени на вериги към ръцете на Кратос, и нещата, които може да прави с тях. Бих преиграла играта единствено заради удоволствието да млатя с тия две реки от огън. Чист, неподправен кеф. И да не забравяме садистичния му характер, ех… Заради това си струва.

Рождени дни

Току-що без да искам затрих онова, което бях написала и си мисля, че това е знак на съдбата. Така че ще давам накратко. В събота, на 13-ти, празнувахме рождените дни. Купуването на тортата беше много приятно, въобще тези няколко дни ми се сливат в приятна мъгла благодарение на me husband. Празненството беше добро, струва ми се, този път разлятият алкохол беше много по-малко, отколкото на Нова година, въпреки че диващината май беше повече - няма как да знам, аз в онази стая избягвах да стъпвам, за да не ме изядат или нещо още по-лошо. Народът ни подари Playstation 2 с всички джаджи - втори джойстик и карта. Луди хора O_o. Играхме God of War, макар и не по стария начин, но има време :) Успяхме и да обиколим всички магазини на Пулсар в града без един, защото me husband е маниак :)

Като цяло хубав уикенд. С изключение на тази сутрин… странно се получи, но както и да е. Ще се оправим.

5 неща, които никога не сте искали да знаете за мен ;)

…и не ви е и хрумвало да попитате ;) Все си мислех, че няма как верижното блогстване да стигне до мен, защото никой не чете този блог, но Лина ни сложи всичките на мушката с привичната си енергичност :)

Доста ще се затрудня да ги измисля тия пет неща. Трябва да разкрия някоя тъмна тайна за себе си, иначе публиката ще остане разочарована… хм. Ще се задоволите с каквото има:

1. Аз съм интроверт с богат вътрешен свят, но за това ще трябва да ми повярвате, защото едва ли ще ви го покажа.

2. Обичам да говоря с цитати (дотук в поста са два). Повечето пъти само аз си ги знам откъде са, дори се случва хората да не разбират какво имам предвид и да ме гледат странно :)

3. Имам нещо като дислексия при печатане - често разменям местата на клавишите в сричките и се получават неща като “то”, когато съм сигурна, че съм написала “от”, например.

4. Мечтая да направя филм. Не нещо голямо и скъпо, просто аматьорски проект, заснет с цифрова камера. Някой ден това може и да стане. (Ян каза да пиша, че тренираме, заснемайки нашето домашно порно, но всъщност това не е вярно. Домашното порно ще бъде самостоятелен филмов проект :Р)

5. Имам добра… кажгоде… обща култура :) Не във всички области, разбира се, но различавам Врубел от Петров-Водкин, за разлика от Ники Кънчев :Р

Та така. Ето, имаше и тъмна тайна (домашното порно), въпреки че може би се поизмъкнах леко от задачата. Но ако дотук не е станало ясно, би трябвало да има и т. 6 - не обичам да говоря за себе си. Никак не обичам да говоря за любимите си неща (кошмар е когато се налага да ревюирам нещо, което ми е харесало). Така че ще трябва да се задоволите с толкова :Р

Няма да каня никого да продължи щафетата. Май не остана блог, незасегнат от лавината, поне от тези, които аз знам :) Който иска да пише, нека се чувства поканен.

@}->–

За гаджетата на приятелите

Днес се видях с Катя, която ми спомена една доста поучителна случка с Х и гаджето му. Каза ми: “виждам, че тя не е за него, той не е същият, откакто е с нея, тя се държи ужасно, но не върви да му го кажа”. Аз тъкмо се бях видяла с У, на когото разпалено бях обяснявала как гаджето му не е за него :) Опитвам се да реша как е по-правилно да се постъпи, когато мой приятел се е хванал с неподходящ (според мен) човек. Доколко имам право да коментирам и да се меся? Май все пак Катя е по-мъдрата от двете ни… От един момент нататък думите са излишни, каквито и добри приятелски намерения да стоят зад тях…

Произшествие на пътя… Поредното, нищо особено.

Вчера вървяхме с Ян покрай спортната палата. С крайчеца на окото си мернах поредната групичка хора, които минаваха по платното между колите, и си помислих, ето ги поредните, дето си рискуват живота, за какво? от мързел може би? На спортната палата си има подлез, един от най-приятните в София, осветен, чист, с охрана и интересни магазини… Изминахме няколко метра и се чу един особен силен трясък, придружен от клаксон. Погледнахме назад и видяхме обърната кола на средата на булеварда, а звукът от клаксона не спираше. Само да няма жертви, казах, защото си представих клаксона, затиснат от тялото на шофьора. Но не исках да го виждам. Не останахме да видим какво точно е станало, просто си тръгнахме, защото бяхме разтърсени и защото не искахме да гледаме сеир. Звукът от клаксона се чуваше още петдесетина метра, после заглъхна в шума наоколо, а ние се разминавахме с усмихнати хора и гледахме колите, които бързаха нанякъде… Питахме се закъде толкова бързат. Аз се питах дали и онзи щофьор е бързал много. Говорихме си, че за бога, има правила за движение, и те не са създадени просто ей така за нечие удоволствие, а за да се движат хората безопасно, и колко по-добре би било, ако хората просто ги спазваха…

По-късно в новините прочетохме, че колата се опитала да избегне неправилно пресичащ пешеходец и заради това се е обърнала. Не успяла да избегне удара, но все пак бил по-лек и човекът бил жив. За шофьора не казваха, но сигурно също е оцелял въпреки онзи клаксон. http://sofia.dir.bg/2007/01/08/news1157007.html

Тогава пък се замислих как някой от хората, които бях видяла да се насочват към платното, си е останал там в онзи момент. И то заради собствената си… глупост, мързел, какво е това все пак? Как за ей толкова малко не е намерил смъртта си и не е причинил смъртта на още много други хора (ами ако колата не беше спряла, а се беше завъртяла още 2 метра, колкото оставаха до спирката и чакащите там хора?), просто защото не е искал да мине през подлеза. Понякога ми се иска да крещя на хората: къде ви е акълът?!

Happy birthday to me!

:) Сутринта започна по най-добрия възможен начин - с щоколадови бонбони. Какво повече му трябва на човек :)