Ronde ‘Pour Quoy’

Понякога се влюбвам в някаква музика и започвам да я слушам с упоение, защото тя така или иначе звучи в главата ми и копнежът да я чуя ме подлудява. После настъпва моментът, когато вече я знам наизуст и мога да я предвидя. Тогава това престава да бъде музиката, в която съм влюбена и става музика, която просто много харесвам, и вече не чувствам същата нужда да я слушам и същия екстаз от това. Нещо умира, въпреки че се случва да си припомня усещането понякога. И въпреки това краткото време на влюбеност си струва. Със Сусато това време още не е свършило :)