Tarawa и Radiohead

Странно е, но първия път, когато чух Tarawa, изобщо не я запомних. Мина през съзнанието ми и се сля с картината на Snow Falling on Cedars и усещането от онзи момент, в който всичко се разкрива, невъзможна трагедия и нещо съвсем обикновено, каквото е смъртта на няколко хиляди. После я чух в трейлъра на Матрицата, не помня втората или третата, и си помислих, че това нещо ми е страшно познато, с ровичкане разбрах какво е, с помощта на Азирафел се сдобих с него, пристрастих се, после ми мина донякъде, но още ме държи, малко. Ако започна да я слушам, си я пускам пак, и след това пак. Сега ми се прииска да я чуя, и я слушам за пети път. Не е честно никъде да няма думите, които пее хорът.

Странното е, че същото нещо ми се беше случило с онзи клип на Radiohead, Just. Не помнех песента, но помнех подробно клипа с апокалиптичното му усещане, и когато след време случайно попаднах на него, се изненадах, че това била онази песен. Не беше оставила никаква следа в съзнанието ми. Може да се дължи и на факта, че това е най-добрият клип на всички времена :)

mokkori

Японците си имат дума, която означава “онази подобна на шатра издутина, която се образува от чаршафите или бельото при ерекция”. Луди хора.

“Шестото клеймо” и вярата

Прочетох “Шестото клеймо” (Angels and Demons) на Дан Браун. Определено по-добрата книга в сравнение с “Шифърът на Леонардо”. Колкото и да е странно, в нея има ценни идеи. За вярата, за други неща… А и малко образование, въпреки неточностите.
Аз например не вярвам. Доскоро ми беше трудно да проумея вярата, отделно от нея - религията, и в частност, Църквата и нейната власт. Не разбирах на какво се основава. Разбрах го едва когато гледах “Шифърът” на филм (и това ако не е ирония) - властта на църквата се основава на същата тази вяра. Защото хората наистина вярват. Всъщност повечето хора вярват, невярващите са малцинство. Но понеже аз съм от това малцинство, ми беше трудно да го проумея… Чак смешно звучи, толкова е просто.
Та така, за мен ценното в “Шестото клеймо” беше една реплика: “Не ви питам дали вярвате в това, което хората говорят за Бог, а дали вярвате в Бог.” Разликата между религията и вярата, в едно изречение. За първата част от въпроса знам, че отговорът ми е “не”, но за втората все още нямам отговор.
Ако вярата е онова, което дава смисъл на живота ни, което ни ръководи, което стои в основата на нашите действия - може би вярвам в близостта между човешките същества… но и това не е съвсем истина. Все още нямам отговор.

***

По някакъв странен начин книгата се връзва и с “Кратка история на мита” от Карън Армстронг, която прочетох преди 3-4 дни: разделението на митос и логос, два коренно различни начина на мислене, и постепенното отпадане на митовете за сметка на рационалното познание без да има какво да ги замени. Буквално същите думи и в двете книги: “ние имаме науката, но тя не може да отговори на духовните ни въпроси”.

Поезия :)

You’re better than baklava,
you’re sweeter than tulumbichki…

Svetlio hits 30, 30 hits back

…или ЧРД :)