Вчера я прочетох. Почнах я като си легнах и я свърших в 7 без 15. Не ми се случва често да не спя заради книга. Но и това не е каква да е книга. Точно така трябваше да я прочета, на един дъх, през нощта, и точно сега. Има си подходящо време за някои книги. Или има книги, които правят момента подходящ за себе си, когато ги прочетеш? Днес се чувствам като човек, който е бил във виртуалността малко повече, отколкото му се полага. Реагирам бавно. Добре поне, че не ме боли глава от пиене на виртуална бира :Р Все още мисля малко на руски и си повтарям “глубина-глубина…”
Лабиринтът е за същите неща, като Дозорите, само че е по-хубав. Да, повече ми харесва. И добре че го има Лукяненко да пише такива книги с такива герои. Героят му е един и същ впрочем, като на Зелазни. Човек, който обича… обича хората, добри и лоши… Един такъв честен и глупав…
Не знам дали под влиянието на книгата, но днес приключих с една лъжа. Повечето хора ще го сметнат за глупаво, защото лъжата беше… незначителна(?), оправдана от какво ли не(?), а ми носеше облаги. Но всеки път, когато ми се наложеше да се сблъскам със собственото си лицемерие(?), се чувствах зле. Сега се чувствам по-добре. Искам да започна отново да върша нещо, да започна на чисто, да се върна към себе си, бла бла… надявам се това да ми помогне. Надявам се също да съм си научила урока и да не се оставям да попадна в такова положение отново. Не знам дали ще успея, мога само да се надявам.
