Поне българската. Поредният блог на случаен човек, който се оказва, че познава моите познати. Не знам колко такива блогове станаха. Имам чувството, че всичко е навързано в паяжина, мрежа, и ако подръпнеш един край, независимо кой, накрая ще трепнат все същите нишки. Странното е, че това е почти хубаво усещане. Наблюдавам отстрани връзките между тези хора, и почти ги познавам и аз.
***
Днес гледах филми. “Доказателство” и “Животът на Дейвид Гейл”.
“Защото в живота идва момент, когато мечтите умират, и болката от загубата е повече, отколкото човек може да понесе…”
