Контрольорът в автобуса тази сутрин

Не бях вярвала, че е възможно при спор в автобуса да бъда на страната на контрольора, но ето че се случи. Човекът не повиши тон, говореше учитиво (все пак строго, но това се предполага), произнасяше “ако обичате” без да звучи като обида, и се държа професионално през цялото време. Не били всичките говеда, имало и такива.

Накара ме да се замисля колко нерви струва такава работа на един нормален човек, колко е трудно да останеш учтив с някой, който те лъже явно в лицето без никакво смущение, едва ли не с професионализъм, и дори има някакви изисквания към теб, и те обижда…

Тя: Аз не мога да вярвам на Вашата дума. (че ще й върне наръча продупчени билети, когато слязат на спирката)
Той: А на Вас може ли да се вярва?
И за момичето ми беше жал, но по-малко. Може да се случи да нямаш пари за билет, но не трябва да се лъже така.