Рождените дни и Играта

Хубав купон, може би защото заспах на средата :) Този път оставих притесненията и само се кефих, а най-хубавото беше да чуя, че хората са си прекарали добре :) Подаръците бяха много и хубави… Някои бяха много приятна изненада. Амос, Ланис, Али, Нинген, Жоро… въпреки че не четете това, благодаря :) Фотографските изцепки се оказаха като в доброто старо време, Jesus Christ Vampire Hunter е гениален филм, и някакво мило беше едно такова, видях се с много хора, които по принцип не виждам често. Физиономията на Жоро, когато си видя книгата, фотоапаратите на Тодор (ох, ама и аз съм един пишман фотограф, това се казва техника), подаръците…

И като казах подаръците, моите са хубави, но все пак този на Ян се оказа the end of all social life indeed. Guild Wars Collector’s Edition за незапознатите. Това нещо е невероятно красиво и е втората игра след God of War, по която хлътвам така, но God of War не се брои, защото е конзолна, а пък това е компютърно РПГ, и не съм вярвала, че може да ми хареса толкова, ама то е толкова красиво… Дори съм съм говорила насън нещо за рейнджъри, жалко, че не помня. Та, чувствах се наистина като наркоман, усещах нужда да гледам играта, а след това и ми се доигра, останалото е история. Снощи бяхме много уморени и в 12 вече си лягахме, когато се появи Берик и като се разбрахме да поцъкаме за още 5 минути заедно отиде цял час в изпълняване на различни куестове и трепене на гадини. Страхотно усещане за отборна игра. Той е някакъв звяр още на 2-ри level… Светът е невероятно направен, човек може да се забавлява само като се разхожда насам-натам и се диви на красотите на пейзажа или на архитектурата на града и да си говори с хората наоколо. Още в началото има много куестове за изпълняване… Мога да си продължавам още доста, но по-добре да млъкна :)

Покрай всичко това не отидохме във Fans на концерта на Балканджи, но и не бяхме във форма. Болни сме и двамата. Но me husband ме глези уикенда и мисля, че благодарение на него съм по-добре :)

Контрольорът в автобуса тази сутрин

Не бях вярвала, че е възможно при спор в автобуса да бъда на страната на контрольора, но ето че се случи. Човекът не повиши тон, говореше учитиво (все пак строго, но това се предполага), произнасяше “ако обичате” без да звучи като обида, и се държа професионално през цялото време. Не били всичките говеда, имало и такива.

Накара ме да се замисля колко нерви струва такава работа на един нормален човек, колко е трудно да останеш учтив с някой, който те лъже явно в лицето без никакво смущение, едва ли не с професионализъм, и дори има някакви изисквания към теб, и те обижда…

Тя: Аз не мога да вярвам на Вашата дума. (че ще й върне наръча продупчени билети, когато слязат на спирката)
Той: А на Вас може ли да се вярва?
И за момичето ми беше жал, но по-малко. Може да се случи да нямаш пари за билет, но не трябва да се лъже така.