Днес слушам това

Моя звезда
Вячеслав Бутусов

Моя звезда всегда со мной
Моя звезда горит внутри
И говорит мне: “Подожди,
Постой чуть-чуть еще немного,
Нам предстоит неблизкая дорога”

Моя звезда звучит в ночи
Её огонь во мне пылает
Но свет её не озаряет
Лучи звезды меня не греют
Она ведет меня на крайний север

И никогда не скажет “Да”
Не понадеется на чудо
Не подарит капли света
Никому не даст тепла
И я люблю ее за это
Я люблю её за это
Но моя звезда мне безответна…

Звезда блестит в моей груди
Она рискует круг за кругом
Мы летим вдвоем
Поем о том о сем
О том как проплываем крайний север

И все тюлени все киты
Звезду завидев горько плачут
Она не греет никого
Она не светит никому
Она приводит всех к заветной цели
И говорит “Прости - прощай
Я покидаю этот край”
И повторяет каждый раз
Один и тот же свой рассказ
Как улетает от меня
И покидает навсегда
Вот так моя звезда меня хоронит…

От саундтрака на “Война”. Когато свърши, си я пускам пак.

Закъснели лични писания

Не знам мога ли да напиша всичко поред. Дните се сливат. Трябва да го напиша преди да забравя напълно.
2-ри януари, когато чистихме и ходихме в “Двореца на императора”, с баща ми и Светльо. 3-ти беше денят, в който след 2 мъчителни часа в Техномаркет купихме DVD системата. Ян заслужава огромни благодарности за всичката помощ. На 5-ти беше изпращането на Jaar, на което не отидох :) Прекарах следобеда с me husband, гледахе Гръцката сватба, получих хубави подаръци… Видяхме се с Катя в петък, 6-ти, пак в китайски, но “нашият”. В неделя беше рожденият ден на Жоро и той черпи в Грифона, а преди това беше одисеята с Рол и неговите преживявания… На 10 януари me husband стана на 25 години. (Желая ти всичко най-хубаво и… знаеш, нали? Обичам те, me heart. Денят се изгуби в поредицата от щастливи дни, прекарани с теб. Събуждането, храната, филмите… Вечерта може би сме ти досадили малко, не съм сигурна, надявам се, че не твърде много.) Сутринта ме събуди с смс-и и дойде с мен в бюрото по труда, благодаря :) 11-ти, цял ден пред компютъра в изпробване на софтуер, форум и игра на нотпрон (омръзна ми да се чувствам глупаво, май ще се откажа), вечерта пропуснах танците и вместо това хапнахме в KFC, а Волкоса ми каза чудесната новина, че са оправдали Баровски и ще го пуснат - днес! Не вярвах в добрия край, а явно стават все още хубави неща на тоя свят. Стана ми много радостно и заради труда на Лина и всички останали, които събираха пари, подкрепяха борбата… Щастлив край :)