My life, rated

Нещо, което зърнах тук. 

This Is My Life, Rated
Life:	5.9
Mind:	5.8
Body:	6.6
Spirit:	6.4
Friends/Family:	5.3
Love:	7.7
Finance:	4.2
Take the Rate My Life Quiz

Да хм… 5,9 от 10… Малко се стреснах от ниския според мен резултат. Да, знам, че е глупост човек да се впечатлява от подобни тестове. И въпреки това се впечатлих.
Добре че го има me husband да ми вдига един определен показател :Р

 

без заглавие

Бях на изложението “Произведено в България” в НДК с Ян и Морви. Купих си блуза с картинка на хипопотам и надпис Hip Chick и съм страшно доволна от нея, ето така: ^_^ Ян издържа стоически обиколката, само малко пребледня. Подарих му me melting heart от захар :) Цяла вечер разговорът все се насочваше към скандалните ни сексуални практики; спирахме се пред магазините за бельо и обсъждахме кои точно артикули трябва да купим, и изобщо лиготия и добро настроение. Морви каза, че ще ни из(б)ложи. Муахаха, изпреварих я :Р

On the side of a hill a sprinkling of leaves

Обхванало ме е лирично настроение. Слушам възможно най-нежната музика, която имам.

Началото на The Patriot - Reprise
Somebody на Depeche Mode
Scarborough Fair Canticle на Simon and Grafunkel
Wonderful Tonight на Eric Clapton
Teardrop на Massive Attack
Children of Dune End Title

и други :) Романтика all the way. Залези, поля, обляни в слънчева светлина, зимни хълмове, есенни цветове, просторът на морето…

***

В съобта гледах(ме) “Навътре в морето”. Този филм ме беше развълнувал неимоверно много и сега пак го почувствах, само че не толкова силно. Пак ги имаше онези моменти, макар да ги очаквах. Моментите, в които изчезва всичко и остава само екстазът от красотата на това, което виждаш, мозъкът отказва да работи рационално. А освен това има един интелигентен и истински филм.

После отидохме в Jimmy’s: аз, Ян, Нинген, Морви, после дойде и Елейн. Едно от онези сядания на маса, при които винаги се намира какво още да се каже и не ти доскучава…

***

Неделята се оказа денят, в който поставих на изпитание спокойствието на me husband с държанието си. Хубаво е, че ме търпи :)

Как се белят банани

В дълбок смут съм от ето тази публикация (ламер съм и вързах директно към уеб лога, става въпрос за “Банани и други” от 16 ноември 2005) (Edit: хехе, изнамерих начин - този линк отваря само коментарите, но отгоре има надпис “Show Original Post”, цъкате на него и готово). Даже коментирах :Р

Разбира се, някой би могъл да се заблуди за това как е правилно да се белят бананите. Както става ясно от коментарите към публикацията, вината често е у родителите (можете да прочетете зловещо описание на майчина забележка) или средата. Но! Защо, когато това пагубно вличние върху младата психика е вече прекратено и човекът е попаднал на добър пример, това безумие продължава? Споменаха маймуните - ето, те знаят как се бели банан. А авторът дори е на мнение, че възприетият от него погрешен начин на белене на банани е “българският”! Нациоалното ми чувство протестира!

Моята гениална идея за black-classical тениски

Представете си значи black-metal тениски. С все бодливите неща, пентаграмите, по някой скелет тук-там за красота, евентуално женско лице с кървави сълзи и прочие (хм, дали не бъркам стила?). Задължително готически шрифт. Само че пише Bach. Или Beethoven. Или даже Mozart :) Ох, как ми се иска да имах една такава.

Пак нямам нищо ново писано в блога

Не, това направо не се търпи. За пореден път си отварям уеб лога да видя не съм ли писала нещо - и пак не съм. Тази ситуация почва да ме дразни. То бива мързел, бива, ама чак толкова…

Panzer, Panzer!

Вчера беше особен ден, в който беше предопределено да се случат много събития. Един приятел се прибра от важно пътуване. Чакам разказа за приключенията му на рицарския турнир в Полша с нетърпение. В края на деня въздъхнахме облекчено, защото се разминахме с лошите вести за друг приятел. Слава богу. И накрая отидохме на концерт.
(почвам да говоря в множествено число като един от онези стари женени хора, ужас)
Jag Panzer ни разбиха във Fans :) Бяха толкова близо до хората. Tо и клубът си е малък, но не беше там работата. Хареса ми отношението към публиката - много, ще се повторя, близко, единият китарист дори се снимаше с феновете, без да спира да свири. В един момент другият китарист скъса струна и за да не скучаем, докато я сменя, получихме соло на барабаните. После останаха да дават автографи и да се снимат още, готини хора. Относно музиката няма да пиша пък; надявам се Ян да го направи (натвърд, натвърд), аз не съм никакъв капацитет. Но като преживяване ми хареса. Успях не само да се порадвам на свиренето, но и да се усетя част от група хора, обединени от чистия кеф. 50-тина човека публика (жалко, че толкова малко) куфяха и викаха като за стадион. В момента, в който понесоха някого на ръце под ниския таван, си казах “е това е”. Прекарахме страхотно. Днес се събудих с виковете “Панцер, Панцер!” в главата си. И съм само малко прегракнала :)

Мисли

Много е трудно да хвана в главата си някоя мисъл, която е само моя. Нещо, което не ми е хрумнало, защото някой го е казал или някъде съм го прочела. Не знам дали така е с всички или само аз нещо така… ;) Цитатите са неизбежни, живеем в постмодерен свят - ето, тази мисъл също е цитат от едно интервю.

Концертът на Булгара

Булгара направиха концерт в зала България за да представят албума си - щях да кажа по инерция “новия си албум”, но се сетих, че им е първият :) Много ми е трудно да пиша. Черновата си стои от деня на концерта (2 ноември, сряда) и не мога да я превърна в смислено описание на музиката, атмосферата, настроението… Беше чудесно, само това мога да кажа. Май любимо ще ми остане надсвирването между тамбурата и гъдулката в “Меча сватба” - парче, което задължително се придружава с викове и тропане с крака, просто защото ти идва отвътре. На запис не е същото, но пак се усеща магията.

“Нощна стража”: ужас, със субтитри, руски

Или поне така пишеше в www.programata.bg. Явно наистина е ужас да покажат руски филм, пък макар и касов - втората част почти излезе докато го видим на екран. Тaка и не го гледахме вчера (сори, заглавието на поста е малко подвеждащо, но пък звучи добре), за сметка на това видяхме “Братя Грим”. Ех, Гилиъм, Гилиъм… Не се е получило нещо. Кой знае дали са го държали изкъсо при продукцията или просто е загубил форма. Филмът обещаваше много повече. И така става, но не е достатъчно. Хубава завръзка и хубав край, а по средата… неориентирано някак си, сякаш тръгва в много посоки едновременно, без да стига доникъде. Напомни ми на детски филм - с хубави и запомнящи се отделни сцени, които обаче не са съвсем добре навързани - но е твърде страшен за деца, а за възрастните ще е “не съвсем както трябва да е”.

Интересно наблюдение: Кира Найтли или участва във всеки филм, който излиза напоследък, или я замества Лена Хийди.