Цитат на деня

…с който съм съвсем съгласна:

True love ennobles and dignifies the material labors of life; and homely services rendered for love’s sake have in them a poetry that is immortal.

Harriet Beecher Stowe

Avatar

Камерън много ми се вдигна в очите. Филмът е напълно негов, но същевременно напълно мой. Отдавна не бях се чувствала така на излизане от киносалона и отдавна не съм се влюбвала така в някой филм. Прекрасен е. И нямам предвид само техническата страна, въпреки че Камерън за пореден път прави революция в това отношение, което дава повод на някои да се прехласват само по ефектите и пренебрежително да окачествяват сюжета като „семпъл“ и „предвидим“. Един цитат доста точно изразява отношението ми към крикуващите: „Искренне жалко тех несчастных, обделенных людей, которые напрочь лишились свойства сидеть в кино с открытым ртом и приходить в восхищение от безгранично красивой и доброй сказки, наверстывая то, чего они физически не могли пережить в своем детстве.“ И на мен искрено ми е жал за тези хора. Изгубили са нещо много важно и ценно. Е, аз изгледах „Аватар“ два пъти със зяпнала уста и планирам да го видя поне още веднъж, ако мога – и повече. Филмът го заслужава.

Недоизказаността във филмите

Между другото, най-сетне гледах „Последното изкушение на Христос“ – по TV1000, къде другаде – и понеже напоследък хващам филмите по много пъти („Извън Африка“ също се брои тук), мога да споделя едно лично позабравено откритие за хубавите филми: разкриват се при повече гледания. Разбира се, на някои им стига и едно, но аз обожавам онези, които имат какво да разкрият всеки следващ път. Прекрасната старомодна недоизказаност, не ги правят вече такива :)

Кратка сводка

Човек като спре да пише и после става страшно. А на мен ми се иска този блог да оживее, наистина :) Тъй като не знам какво да пиша, ето кратка сводка: работата засега е ок, личното време катастрофически намаля, буквално нямам време за нищо, ставам в 7 и си лягам в 10 – това е пожелателно, защото ако не се наспя, съм като труп, но всъщност повечето пъти си лягам към 11 и нещо, което означава, че повечето следващи дни съм като труп. Плановете да се уча и да работя в свободното време засега се провалят с гръм и трясък – по този повод, толкова се радвам, че вече завърших!  Разболях се – уплашиха ме, че е много сериозно, но май се размина, сега уж съм добре, да чукна на дърво и пр. Попрочетох някоя и друга книга докато си бях вкъщи, но като си прегледах читателския дневник, се уплаших – тази година бройката е отчайваща в сравнение с миналата. Надявам се да успея да намеря правилния ритъм и да имам повече време за всичко, което искам, че иначе не се живее. Междувременно установих, че плащането с карта е едно  много приятно, пристрастяващо и опасно занимание и се зарекох вече да го правя само в краен случай. Зарибих се по Aion (който плащам с карта), но още не съм стигнала пределната степен на пристрастяване. И това е, не се сещам за друго, животът ми е безинтересен, но в момента се чувствам добре, което все пак е нещо :)

Появяване

Колкото и да е странно, статистиката все още показва някакви посещения на този блог. Така че може би е добре да се появя? Каня се от месеци да напиша някакви неща, но все не достига или времето, или желанието, или… и аз не знам какво. Изпаднах в някаква криза на личността, може би затова. Познатият водовъртеж от негативни мисли, които са повтаряни хиляди пъти и водят само надолу. Не ми се пишеше, не исках да се показвам такава. Ближех си раните. Отделно започнах да се чудя за какво пиша тук. Вероятно беше част от кризата, но кой знае. Абе тежко е, направо вино дайте.

Иначе накратко какво стана. Ходих на Балчик и Каварна и после второ море, хубаво беше. Прочетох няколко книги, гледах някакви филми и сериали. Минаха ми и интересни за споделяне мисли през главата, но ги забравих. Метрото тръгна и сега ми е много по-бързо пътуването до Ян. Ще ходя пак на важен и труден изпит (писна ми от този вид стрес, но няма как). Кандидатствах за работа и от другата седмица почвам, наеха ме благодарение на приятелка. От последното следва, че в живота ми предстоят доста промени. Надявам се да е за добро.

Първоначалният вариант на това съобщение беше озаглавен „официална пауза“ и гласеше, че временно спирам да пиша. Причините – виж по-горе. Обаче докато го пишех ми дожаля. Все пак си обичам блога, въпреки че ако имаше някакъв блогов вариант на ония социални агенции за защита на децата, отдавна да са ми отнели родителските права.

Като във вица

Днес покрай мен по кварталната уличка бавно мина открит автомобил, от който дънеха с всичка сила някакви акорди на пиано.  Вътре седяха двама младежи, които веднага ми станаха симпатични. Жалко, че отминаха бързо и не можах да разбера дали беше съвсем като във вица или си бяха пуснали радио.

Ловът на комара

Ghibli (15:26:38 30/07/2009)
чакай да ти разкажа за комарите значи

Ghibli (15:29:29 30/07/2009)
вчера си лягам къде 1-2 часа вече прилично изморена, четох в леглото и т.н., за да заспя по-лесно
и изведнъж, вече унасяйки се (не много успешно заради зверската жега, но все пак) чувам комар
и си викам, дали ми се стори или наистина чух комар
но той пак се чу и тогава разбрах, че не ми се е сторило
и аз си казах, не искам да спя така, ще го изловя
запалих си лампите и зачаках да видя гадта
(добре че стените и таванът са бели)
видях го и се опитах да го фрасна с малко тоалетна хартия, но не стана
избяга над гардероба до вратата гадта
та взех си роклята с идеята да го махна оттам само
а той се завря още по-навътре и изчезна

Ghibli (15:30:29 30/07/2009)
гледах, гледах, най-накрая го видях отгоре над другия гардероб, но той е по-нисък и аз се прокраднах натам с намерението да го докопам с вестника
и представи си – там между гардероба и прозореца се беше скатал още един комар
и двата бяха от тия едрите, ужасни комари

Ghibli (15:30:50 30/07/2009)
боят стана на живот и смърт, нямаше начин да спя в стая с два комара

Ghibli (15:32:30 30/07/2009)
след кратко, но енергично преследване единият намери края си, когато след като не го уцелих с вестника успях да го смачкам между дланите си
падна победен и бе досмачкан с тоалетната хартия
вторият бе решил да се укрива, но аз бях упорита
видях го на корниза на пердето
той излетя и направи последната си грешка – кацна над библиотеката
там му видях сметката с вестника

Ghibli (15:33:27 30/07/2009)
доволна реших да си лягам да спя, но как да заспя, когато още чувствах въодушевлението от лова и адреналина от преследването?

Норвегия (игра)

От този симпатичен блог до мен дойде щафетата на играта, в която трябва да напишеш първата дума, която ти хрумва за дадена държава в света. Между другото, много готина асоциация за Испания :) Моята държава е Норвегия. Проблемът е, че, естествено, не мога да напиша първата дума, която ми хрумва, защото не ми хрумват думи, а образи, при това няколко неща едновремено, размазани едно в друго, които оформят обща представа. Не се надявайте на достоверност, значи.

Едно от най-първите неща, с които свързвам Норвегия, е Еспен, който е единственият жив норвежец, с когото съм се запознавала (да! аз познавам истински норвежец! за съжаление няма и едно „р“ в името, но все е нещо). Еспен е единственият ми автентичен контакт с тази страна (доколкото може да се брои за такъв, защото не сме си говорили чак толкова много), всичко останало са снимки и текстове. Но да продължа нататък. Друг образ, който ми изниква в съзнанието, е на онези плетени пуловери, шапки, ръкавици и т.н. с едни много специфични мотиви, които приличат на коледни звезди (имат и точки, а от време на време и еленчета). Не знам дали са традиционно норвежки, но аз ги свързвам с Норвегия. И разбира се, цветните им къщички, които видях като дете и оттогава си мечтая за такава – малка цветна дървена къщичка със скосен покрив на ръба на някой фиорд. Естествено, нямаше как да минем без фиордите, но те не са от първите неща, които ми хрумват. По-скоро, когато става дума за норвежка природа, си представям планини и гори без вода наоколо. Имат много красива природа, между другото. Понеже така и така си пиша асоциациите, ще споделя, че фиордите ги свързвам с Пътеводителя, а откакто четох Криптономикона – и с онази невъзможна история с Шафтоу и кораба (няма да обяснявам защо, че да не спойля). Но това вече не е точно за Норвегия, така че спирам дотук :)

По правилата трябва да предизвикам някого, и на мушката ми попада… Морви! Франция! Започвай да пишеш!

Анонимните алкохолици са религиозна организация O_O

Да, ясно ми е, че съм последният човек, който разбира за това, но в момента съм като гръмната. Значи:

1 Стъпка
Признаваме, че сме безпомощни пред алкохола, че животът ни е станал неуправляем
2 Стъпка
Повярвахме, че сила по-висша от нас може да ни върне здравия разум
3 Стъпка
Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцетe на Бога, така както Го разбираме
4 Стъпка
Направихме дълбок и безстрашен анализ на самите себе си
5 Стъпка
Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си
6 Стъпка
Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни
7 Стъпка
Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци
8 Стъпка
Направихме списък на хората, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях
9 Стъпка
Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато това бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други
10 Стъпка
Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки бързо си ги признавахме
11 Стъпка
Постарахме се чрез молитва И медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде открита волята My спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълнем
12 Стъпка
Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем тяхното послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си делаБяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни

Това са прословутите 12 стъпки, в които толкова хора се кълнат?! Същността на програмата: признай грешките си, повярвай, че не зависи от теб (!) и се помоли на Бог да ти оправи недостатъците (!). Нито дума за това, че трябва сам да поработиш, за да ги оправиш. А кой знае защо си мислех, че става въпрос за програма, в която със собствени сили и воля постигаш нещо. Вяра в себе си друг път. Защо ли се изненадвам, като знам американците как се отнасят към религията… Блях, противно ми е въпреки всичко.

П.П. На страницата на АА можете да прочетете още много интересни неща, включително трактати за смирението и помощта отгоре.

Майките

Днес тъкмо си тръгвах и майка ми каза: „Не ми харесва как живееш“. За половин секунда през главата ми минаха всички упреци, които щеше да ми отправи по-нататък (и  щеше да е права). А тя продължи: „Много се уморяваш така.“