Норвегия (игра)

От този симпатичен блог до мен дойде щафетата на играта, в която трябва да напишеш първата дума, която ти хрумва за дадена държава в света. Между другото, много готина асоциация за Испания :) Моята държава е Норвегия. Проблемът е, че, естествено, не мога да напиша първата дума, която ми хрумва, защото не ми хрумват думи, а образи, при това няколко неща едновремено, размазани едно в друго, които оформят обща представа. Не се надявайте на достоверност, значи.

Едно от най-първите неща, с които свързвам Норвегия, е Еспен, който е единственият жив норвежец, с когото съм се запознавала (да! аз познавам истински норвежец! за съжаление няма и едно “р” в името, но все е нещо). Еспен е единственият ми автентичен контакт с тази страна (доколкото може да се брои за такъв, защото не сме си говорили чак толкова много), всичко останало са снимки и текстове. Но да продължа нататък. Друг образ, който ми изниква в съзнанието, е на онези плетени пуловери, шапки, ръкавици и т.н. с едни много специфични мотиви, които приличат на коледни звезди (имат и точки, а от време на време и еленчета). Не знам дали са традиционно норвежки, но аз ги свързвам с Норвегия. И разбира се, цветните им къщички, които видях като дете и оттогава си мечтая за такава – малка цветна дървена къщичка със скосен покрив на ръба на някой фиорд. Естествено, нямаше как да минем без фиордите, но те не са от първите неща, които ми хрумват. По-скоро, когато става дума за норвежка природа, си представям планини и гори без вода наоколо. Имат много красива природа, между другото. Понеже така и така си пиша асоциациите, ще споделя, че фиордите ги свързвам с Пътеводителя, а откакто четох Криптономикона – и с онази невъзможна история с Шафтоу и кораба (няма да обяснявам защо, че да не спойля). Но това вече не е точно за Норвегия, така че спирам дотук :)

По правилата трябва да предизвикам някого, и на мушката ми попада… Морви! Франция! Започвай да пишеш!

Публикувано в Uncategorized. 4 Коментара »

Анонимните алкохолици са религиозна организация O_O

Да, ясно ми е, че съм последният човек, който разбира за това, но в момента съм като гръмната. Значи:

1 Стъпка
Признаваме, че сме безпомощни пред алкохола, че животът ни е станал неуправляем
2 Стъпка
Повярвахме, че сила по-висша от нас може да ни върне здравия разум
3 Стъпка
Взехме решение да оставим волята и живота си в ръцетe на Бога, така както Го разбираме
4 Стъпка
Направихме дълбок и безстрашен анализ на самите себе си
5 Стъпка
Признахме пред Бог, пред себе си и пред друго човешко същество истинската същност на грешките си
6 Стъпка
Бяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни
7 Стъпка
Смирено Го помолихме да отстрани нашите недостатъци
8 Стъпка
Направихме списък на хората, на които бяхме причинили зло и пожелахме да изкупим вината си пред тях
9 Стъпка
Лично изкупихме вината си пред тези хора, когато това бе възможно, освен в случаите, когато това би наранило тях или други
10 Стъпка
Продължихме да правим равносметка със самите себе си и когато допускахме грешки бързо си ги признавахме
11 Стъпка
Постарахме се чрез молитва И медитация да подобрим съзнателния си контакт с Бог, така както Го разбираме, като се молехме единствено да ни бъде открита волята My спрямо нас и да ни бъде дадена силата да я изпълнем
12 Стъпка
Достигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем тяхното послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си делаБяхме напълно готови Бог да отстрани тези несъвършенства на характера ни

Това са прословутите 12 стъпки, в които толкова хора се кълнат?! Същността на програмата: признай грешките си, повярвай, че не зависи от теб (!) и се помоли на Бог да ти оправи недостатъците (!). Нито дума за това, че трябва сам да поработиш, за да ги оправиш. А кой знае защо си мислех, че става въпрос за програма, в която със собствени сили и воля постигаш нещо. Вяра в себе си друг път. Защо ли се изненадвам, като знам американците как се отнасят към религията… Блях, противно ми е въпреки всичко.

П.П. На страницата на АА можете да прочетете още много интересни неща, включително трактати за смирението и помощта отгоре.

Публикувано в Uncategorized. 3 Коментара »

Майките

Днес тъкмо си тръгвах и майка ми каза: “Не ми харесва как живееш”. За половин секунда през главата ми минаха всички упреци, които щеше да ми отправи по-нататък (и  щеше да е права). А тя продължи: “Много се уморяваш така.”

Публикувано в Uncategorized. 1 Коментар »

Responded not my girl, no beating heart I felt

…или как се вманиачих по сингъла на Аморфис.

Свободни размисли, включващи предисторията: Аморфис не съм ги слушала преди, ако се изключи концерта “20 години Nuclear Blast”, където те бяха последни и поради тази причина се разминахме, защото не издържах (единственият концерт, от който имам откровено лоши спомени – заради публиката от идиоти и липсата на въздух).  Сега осъзнавам, че Ян винаги ще съжалява за това, че изпусна по-голямата част от сета им, но понеже е джентълмен (и по-точно теляк), тогава не ми го показа по никакъв начин и само от една случайна забележка тия дни осъзнаването ме тресна с цялата сила на закъснялото угризение. Но да се върнем в наши дни. Бидейки почитател на групата, me husband си свали новия им албум и от известно време го въртеше, при което ми направи впечатление една песен с доста запомняща се и семпла мелодия, но тъй като обикновено запомням кое на коя група е от 15-тия път, в който ми каже какво слуша в момента, не свързвах песента точно с Аморфис. Един ден се случи така, че останах сама вкъщи и пуснах новия им албум и на началото на второто парче си казах “ама това е онази песен” :) А на средата на първия куплет вече неистово ровех с търсачката за текста. Защото той се оказа гениален и на всичко отгоре вдъхновен от Калевала, което веднага му придава допълнителен ореол на обожаваната от мен северност. Иронията: песента, която бях изслушала доста пъти без да ме впечатли особено, оттогава не ми излиза от главата :) И така, причината да се влюбя:

Silver Bride

From the mystic dreams of nighttime
I saw the clarity of my days
From the shades of longing
Looked for the familiar glow
The death of my wife’s slayer
Brought no comfort to me
No shape for loneliness
For a dream

A queen of gold I made
A silver bride I built
From the northern summer nights
From the winter moon
Responded not my girl
No beating heart I felt
I brought no sighs to the silver lips
No warmth from the gold

Within my heart a flame of desires
Provoked the power of my will
Forced into silvery shape
A golden queen for me
I made our bed under the stars
Covers a-plenty, bear skin hides
Stroked the arc of golden curves
Kissed the lips of silver

(Queen of gold) I made her
(Silver Bride) I built her
(Queen of gold) no warmth
(Silver Bride) no love
(Queen of gold) I made her
(Silver Bride) I built her
(Queen of gold) no warmth
(Silver Bride) no life

Публикувано в Uncategorized. 2 Коментара »

Ни съм умрела

…но не ми се пише нещо.
Така или иначе в момента няма за какво толкова да пиша.
Е, имаше и събития, в събота (16-ти) бяхме на концерта с главно Ъ, и познайте кой си има тениска на Nanowar (of steel!) :) Голям кеф, просто се размазах. Виках и пях, което не правя често :) Изпълниха почти всички песни, които исках да чуя, включително in-true-то, tricycles of steel, историята с дракона, metal (la la la la la), triumphant march of the nanowarrior, the number of the bitch… Супер беше. Чухме и няколко парчета от новия им албум, който предстои да излезе вчера и се казва Goalkeeper of the seven keys part 4 – the legacy :) Страхотни пичове са, взехме си автографи накрая, само Гато Панчери 666 се покри някъде. Бяха тръгнали с две леки коли :) Бафо беше вокалист, Потоуотоминимак го нямаше, имал свински грип. In his ass :) Как може да пищи тоя човек, не е истина, особено накрая на песента с душа… Едновременно с това докарва много добър Луис Армстронг. И Такеши Китано, като става въпрос.
Бях на третия ред от публиката, голям кеф беше да ги гледам толкова отблизо :)

Публикувано в Uncategorized. 2 Коментара »

Предпочитам София без хора

Днес излизах навън и се чувствах добре. Явно това й трябва на София, за да бъде приятен град за мен – малко опустяване :)

Публикувано в Uncategorized. Leave a Comment »

Отчет на гобленска тематика

Както вече стана ясно, тези дни (да се разбира последния месец) имах много неща на главата. Основно – писане на дипломна работа и подготовка за защита, допълнени от явяване на сериозен изпит с много учене (явих се на 28-ми, ще се похваля после, ако резултатът е добър) и необходимостта да превеждам, както и задачата да не умра от нерви покрай всичко това. Съвсем логично прекарах голяма част от времето в бродиране и браузене на необятните простори на нета на тема гоблени :)

И така, имам да се хваля с червеношийка:

Robin

Това беше вторият гоблен, който си купих заедно с овцата, и официално е третото ми завършено нещо :) Малко ме поизмъчи, оказа се не чак толкова бързо и лесно, но резултатът ми харесва, птичката е като жива :) Снимката ще се ъпдейтва, на тази не е съвсем завършена. Сложих нова снимка, птичката вече гледа с бяла точица :)

А днес завърших кокошката, пореден номер 4 в списъка:

Little chicken, известна още като Кокошката

Много са приятни тези миниатюрки и бързо стават. По-хубавото е, че благодарение на me husband си имам всичките (разкошен подарък беше…) и само си чакат реда.

Междувременно открих прекрасен торент с огромен брой схеми на Golden Kite, така че върховните ми мечти станаха една идея по-достижими (всъщност имам намерение да си поръчам схемите законно един ден, но сега поне имам възможност предварително да видя какво представляват). За сметка на това към списъка на мечтите се прибавиха 7-8 от гоблените на Maia на японска тематика (разкошни неща в стилистиката на японското изкуство, другите фирми нямат такива). Струват по около 70 лв. единия, така че разорението все още си е на дневен ред и е дори по-скорошно :)

Междувременно пропуснах да пиша за концертите, на които ходихме: видяхме In Flames (перфектна организация, зала Деница се оказа добра) и Sabaton и Hammerfall (много приятен концерт, макар че изпуснахме Bloodbound заради идиотията да не пуснат публиката навреме; разсипах се от кашлица заради цигарите в залата, но си струваше), пропуснахме Pain, но благодарение на me husband си имаме билети за Nanowar of Steel (номера 68 и 69, на това му казвам символизъм, били са предназначени за нас).

Публикувано в Uncategorized. 1 Коментар »

Честито ми :)

Защитих! :)
Знам, че е малко долно да не спомена нищо предварително, но и аз не съм застрахована от суеверия. От днес вече съм магистър :)
Мисля, че за пръв път съм толкова радостна при дипломиране, досега всичките подобни събития бяха в реда на нещата – да завършиш училище, да станеш студент и да завършиш и висше си е нещо естествено за мен (мироглед, какво да се прави). Или по-скоро причината е, че досега не бях писала дипломна работа, все с държавни изпити завършвах, а при тях усещането за просто още един изпит, не е същото.
Огромни благодарности на моя прекрасен любим, който ме подкрепяше през цялото време и ми помогна изключително много (и ми даде да си препиша увода му :Р).

Публикувано в Uncategorized. 3 Коментара »

Гобленомания

Marguerites

Още не съм се похвалила с рамкираните си маргаритки, а много им се радвам :) Мисля, че станаха добре, но според жената в ателието било много тъмно така – любопитно ми е други хора какво мислят, приемам всякакви коментари. Няма да спра да си ги харесвам :)

Уфтсътъ отпред

Не съм се похвалила и с овцата (известна още като уфтсътъ) – защото беше за подарък и исках да я запазя в тайна. Вече е подарена на me husband (който след това пък ми подари други две от серията, козата и прасето (гоблени номера 4 и 5), още трички и ще си ги събера!). Без рамчица е, нямаше кога да я направя (тоест да я дам да й направят), голяма лудница беше тия дни.

Всъщност, ако още не е станало ясно, развих мания по гоблените. Днес, веднага щом се появи възможността, захванах третия си гоблен, червеношийката на Ланарт(е?). Първи сблъсък с кръстчетата, засега не върви много добре. Имах намерение да пробвам да постигна идеалната изнанка, по която рускините съвсем клинично се вманиачават (споменах ли, че от българските се прехвърлих на руските форуми?), но се оказа много трудно. Иска мислене напред като в шахмата едва ли не, а това никога не съм го можела.

Открих, че имам много добре заредено специализирано магазинче наблизо. Лошото на ситуацията е, че е на място, откъдето минавам твърде често и не успявам да се удържам да не вляза. По този начин от три влизания се сдобих с ножица за панама и голям гергеф (малък си имах), тъмносиня аида 16 и две игли, и малко кръгло гобленче с цветя (номер 6), последното от днес, когато се бях зарекла, че нищо няма повече да си купувам, защото и без това се разорих от списанията.

Споменах ли списанията? Malovani jehlou, преведено като “Рисунки с игла”, чешко или може би все пак словашко, с цветни схеми. Първо си купих един брой, от който си харесах едни магнолии от пръв поглед, а после, разглеждайки го, и други неща, при което взех решение да видя какви други броеве има и, естествено, се прибрах с още седем списания. По 2,90 всяко :) От тях си харесах достатъчно гоблени, за да имам поне за година напред (и това е ако шия с бесни темпове). Тъжното тук е, че у нас не се внася нормално, броевете вървят с една година назад и кой знае дали и кога ще се появят нови. За джоба ми е по-добре така, но все пак…

Откъде тръгна всичко и коя е висшата ми цел, върховната мечта и т.н.: Миранда от Франк Дикси на Голдън Кайт. Същата фирма предлага и портрета на Варвара Римская-Корсакова от Винтерхалтер, великолепна картина, която си дели титлата върховна мечта, висша цел и т.н. с гореспоменатата Миранда (от Бурята на Шекспир, ако някой се чуди). Самата Варвара е била първа красавица и скандална личност, четох разни интересни клюки за нея, дори мислех да попреведа статиите и да ги пусна тук. По принцип схемите на Голдън Кайт са невъзможни за ушиване, но има са известни случаи на хора, които са се справили, та си оставам с надеждата, че някой ден и аз ще дорасна.

Предишната висша цел и върховна мечта бе бързичко детронирана след като се поразрових из необятните простори на гобленарския интернет, но все пак ще я спомена: The Bride от Lavender & Lace (по-свястна снимка тук), много неоткриваема законно (ако не броим ebay), но с налична пиратска версия в един магазин, където я видях ушита и съответно харесах.

И така, това е засега отчетът на страстната гобленарка с два ушити гоблена :)

Публикувано в Uncategorized. 1 Коментар »

Час напред

Черски е написал гениално стихотворение, с което на всичко отгоре съм напълно съгласна. Уви, не ми стига речниковият запас да го преведа. Наслаждайтесь:

Час вперед тому назад

О, как затрахал перевод часов…
Ну, правда же тупое повеленье.
Нельзя ли отменить сию херню?
И больше ей не мучить населенье?

Публикувано в Uncategorized. Leave a Comment »